Бинка Пеева - На копието ти, любими! (Стихове и истории за мъртви мъже и любови)

потопява в блаженство от досега с мъдростта му.

Тя е ненатрапчива, непретенциозна, няма собствени възгледи,

приема неговата ценностна система, неговите приятели, неговото

чувство за хумор, неговите навици, неговите комплекси.

Тя е послушна, търпелива, не критикува никое негово действие

или бездействие, не се обижда от никоя негова дума или постъпка,

защото цени привилегията да бъде допусната наблизо до него.

Тя е универсална.

И. Ж. може всичко и го прави с несекващ ентусиазъм и без приз-

наци на умора. Тя му ражда толкова деца, колкото той иска. Или не

му ражда, ако той не иска. Тя е съвършена детегледачка, икономка,

домашна прислужница, дизайнер, готвач, сервитьор, майстор в раз-

лични области. Тя е безотказна, романтична и изобретателна любов-

ница, винаги готова да зареже всичко заради близостта с него. Тя е

мила компаньонка на повикване и сигурен нощен шофьор. Тя се справя

с личните си проблеми самостоятелно и не го отегчава с дребни доса-

ди от всекидневието. Тя е светска, интелектуална, изглежда винаги

отлично, печели много и харчи малко.

Тя е благодарна.

И. Ж. нито за миг не забравя колко е щастлива и какъв голям

късмет е извадила с него.

С Петьо имаха дълга обич, някаква сексуално-интелектуална. Емоционалната им връзка продължи почти седем години, периодично тя се влюбваше за ден-два или месец-два и той оставаше на заден план замалко. Нито веднъж не се разделиха, не се напуснаха. Връзката им беше безнадеждна, безперспективна, ненатрапчива и щадяща. Просто се бяха разминали във времето и това бе непоправимо. Синът му бе по-голям от нея, самият той беше по-възрастен от майка й с три години, имаше трети брак и бе преживял романи поне с половината (повече, повече!) от женския състав на редакцията. От редакционния фолклор: жената на Петьо казвала, че той го вдигал единствено с нея. Наистина женската глупост може да бъде безпределна. Той се бе развел заради нея с втората си жена, а заради втората — с първата. Човек, движен и мотивиран основно от чувствата си, Петьо не бе успял да направи полагащата се на големия му талант и на извънредно големия му опит кариера. Бе стигнал до завеждащ отдел, докато разни безличия се изредиха като замглавни редактори. С пълзене, естествено, а той хич не понасяше да пълзи и се пазеше далече от политическите началници. Когато животът ги срещна, бе направил петдесет и вече бе тръгнал надолу. Тя понякога си позволяваше да мисли, че тяхната близост е забавила поне малко този процес.

Не знаеше как е било с колегите в другите редакции, но в „Земеделско дело“ чукането беше епидемично, по системата всеки срещу всеки. Достатъчно беше да се харесвате с някого — тогава и командировки се комбинираха, екипи се измисляха, даже софийски терен се намираше, макар с терените в ония времена да беше много трудно. Развиваха се и драматични истории — всички знаеха за двойката, която имаше и детенце, но не се развеждаха. Най-вероятно им бяха забранили под заплаха от уволнение, а да те уволнят тогава от вестник си беше тежко петно в биографията. Лицемерието на поодъртелите им началници, за чието минало се разказваха легенди, вече безусловно налагаше на младите журналисти да пазят външно приличие, за да „не научат в Бялата къща“, както се казваше на политическата централа. Евгения беше сигурна, че началниците докладват на своите началници кой с кого из редакцията се чука.

Тя мислеше, че Петьо не беше пропуснал нищо, което става за целта, сигурно само без Анна, която много ставаше, но той сякаш се страхуваше от нея.

В редакцията някак си се подразбираше колко сбъркано твърдение е това, че работата не трябва да се бърка с чукането.

Всъщност добрата работа води до добро чукане. (И обратно. Две хубави сентенции.)

От Петьо се учеха на занаят всички млади журналисти. Той беше човек, който вдъхновява и възпламенява другите. Беше вулканичен тип (по прякор Лудия) и в началото, когато още не бе започнал да дава фира поради водката „Царевец“, с която в последните години в десет сутринта сядаше на пишещата машина, той им вдъхваше невероятен респект. Евгения се влюби в него практически веднага, щом постъпи в „Земеделско дело“, но без никаква идея за близост. Както човек се влюбва в учител — тя беше само на двадесет и три. Действаше й магнетично, привличаше я неговият дрезгав смях, неговите безкомпромисни коментари, неговите професионални истории, които сладко разказваше, събрал вечер хората от отдела си на шише водка.