Бинка Пеева - На копието ти, любими! (Стихове и истории за мъртви мъже и любови)

Те излизат просветлени.

Той остава да си отспи.

Завеса.

— Какво е сполетяло госта ти?

— Нещастие, изгоряла му е къщата.

— Нищо, ще я вдигне наново. Нещастие е, ако няма за кого.

Мъжете са биологически длъжни да се чувстват объркани.

Колкото са по-объркани, толкова са по-мъжествени.

Ние им внушаваме, че имат пера по задника, а те вземат, че си

повярват. После изискват даже да им харесваме перата, нищо че зад-

ниците им са голи.

Големите „гяволи“ накрая попадат на кучки, които им разказват

играта, а печените мадами — на някой гад, който ги стъпква.

Добър мъж е мъртвият мъж. Виж некролозите.

Абе, дали някой учен е изследвал вредата от влиянието на вибра-

тора върху бъбреците!?

След 40-годишна възраст всички жени са длъжни да се пребояди-

сат в блондинки, а всички мъже — да се подстрижат до голо или ка-

надска ливада.

Ако шофираш по разбит път, дупките в отсрещното платно ви-

наги са по-малко, отколкото в твоето.

Някои хора имат отхрачващо действие.

Половин доза аналгетик не успокоява наполовина болката.

В болницата ядеш повече и се излежаваш, а отслабваш.

Животът ме иска! Take it easy! Don’t worry! Жените голи до кръста!

Така казваше Ники.

Какво си овесила нос, муцо? Аре, тръгвай с мене, че в Самоков вече повръщат, ще ти мине. И отиваха да цапнат по „едно“, и й минаваше.

Ники Приятелят.

Ники купонджията, Ники пиячът, Ники свалячът, Ники колегата, Ники телецът, Ники баровецът, Ники боецът, Ники джентълменът, Ники скандалджията, Ники наивният, Ники чаровният, Ники честният, Ники верният.

Момченцето Ники.

Ники Приятелят.

Господи, и Ники го няма!

Преди години бяха любовници няколко месеца. Тя на 24, той на 28, ето ги на снимка, черно-бяла, седнали на миндерлък в тревненска музейна къща. Жоро ги е хванал така, че уж се държат за ръце, но не се държат, тука изобщо не са гаджета и не възнамеряват (поне тя). Дясното й око е черно и почти затворено. Тази е първата от много последващи комсомолски екскурзии в „Земеделско дело“, с които „колективът се сплотяваше“. Големи веселби ставаха, и всевъзможни сплотявания…

Окото й на снимката е черно (в действителност синьо), тъй като на снощния купон в ловния дом над градчето Ники се е развихрил и както всички танцуват, изведнъж я вдига нависоко, не се удържа и пада по гръб, а тя по очи чак зад него — и там веждата й среща някакъв циментов праг, и веднага се подува, подува. И боли, и е грозна и нещастна, и много я е яд на Ники!

Мястото над дясната й вежда е твърдо и по-изпъкнало и досега, всъщност много хубаво, че е такова. Един съвсем истински спомен от Ники.

В една късно-есенна вечер бяха заседнали в техния отдел на третия етаж на сладки приказки. Но Вили реши, че си тръгва, и останаха сами. Тя може би си тръгна, за да останат сами — не е изключено да е уловила тия вълни, които неочаквано (чакано?) засветиха между Ники и Евгения. Седяха и мълчаха и се гледаха в очите през едно боядисано с блажна боя зелено бюро. Неизвестно колко време. После Ники с тихи, тихи движения стана, надникна в коридора, загаси лампата и заключи.

После… тя вече не помни. И бюрата след това ги сменяха, и вестника най-накрая го утепаха… И Ники го няма. Така че никой не помни.

С готината му жена се запозна много по-късно, много след като бяха приключили връзката си. Това е важно, защото Евгения я хареса. Не искаше да е гузна пред нея, както и тогава не беше. Не я познаваше преди и не можеше да се чувства виновна после.

Всъщност, те не приключиха връзката си, само прекратиха секса и останаха най-близки приятели до края на живота му. В последните му години — а той умря така млад, току-що навършил 46 — пак работиха заедно, и това бе немалко изпитание за приятелството им, защото тя се явяваше собственик-работодател и началник на Ники. Но колкото и да се бяха ядосвали един на друг по работа, това не накърни тяхната близост. Тя знаеше, че през две врати от нея седи верен човек, и това бе силна подкрепа в трудните времена за техния независим (безпаричен)