Бинка Пеева - На копието ти, любими! (Стихове и истории за мъртви мъже и любови)

Грешиш, казва той, в деветдесет процента от случаите грешиш. Но нали в останалите десет съм права, мисли тя по-късно, а в тия десет процента се събира всичкият ужас, цялото предателство. В момента обаче се сеща само да отговори тъпо, че не е така. Нищо. Това е етап от лечението. Първо се ужасяваш от наглостта му. Не ти се вярва, че срещу тебе е Той (Той е единствен и не е такъв!). С времето започваш да привикваш. Той не е единствен и е точно такъв.

Напразно всяка сутрин от тая проклета година е чакала да се случи чудото, и да се

изтрие злото, и да се върне животът. Чудеса няма.

Всички са еднакви и портретът на незнайния мъж е просто един фалос. Не много голям.

При мъжете е важно не кой е по-добър, а кой е по-малко лош.

… Пази си душата, момиче, казва Данчето, пази я от лошо, от лоши мисли, погледни се колко си хубава и млада, и деца имаш, които разчитат на теб, и имаш още дълъг живот, нали не искаш да си развалина? Бъди егоист. Мисли за себе си: какъв е твоят егоистичен интерес? Да запазиш живота си. За тия десет години си получила всичко — любов, семейство, сигурност, внимание, авторитет. Знаеш ли колко много са жените, които частица от това нямат! И пак се взимат в ръце, намират основание да живеят. Обичай се. Гледай често небето, забравяш да го гледаш, гледай се в огледалото, радвай си се. Нямаш право да се чувстваш нещастна, защото не си.

Take it easy! Don’t worry! Животът ме иска! Виновна ли е Жени, че обича живота! Нашият купон тече — да не го изпускаме.

Евгения взема днешния вестник. И намира новината, че Иво е мъртъв, най-вероятно убит. Кошмар.

Иво е Този, с когото изневери на Първия си мъж за Първи път.

Бог й е свидетел, че много се съпротивляваше на това. Не го искаше, защото си представяше, че трябва да бъде вярна съпруга (на 22 години) и се залъгваше с надеждата, че ако му е вярна, може пак да го заобича. Защото вече не бе обзета от неговия, от чуждия дух, трепетът беше изчезнал, магията бе свършила и тя истински страдаше от загубата.

Така че в онази командировка до Копривщица, в която я пратиха от радиото заедно с Иво, нямаше никакво намерение за авантюри, караше си университетския стаж, вкъщи я чакаше двегодишно дете… образцов човек. Знаеше, разбира се, че Иво си пада по нея, но реши да не обръща внимание. От радиото им дадоха кола с шофьор — пълен лукс! — и нали все пак трябваше да си отчита стажа, замина.

Иво въобще не искаше, не можеше да повярва, че не го пуска в своята хотелска стая. Беше така тъжен, огорчен, нещастен, и настойчиво (по детски?) я молеше да влезе при нея, но тя се заключи, а Иво не се отказа, стоя пред вратата дълго и от време на време сигнализираше с тихо почукване, че е още там.

И нищо, Евгения не го пусна.

Обаче и тя не заспа. Странно, бе успял някак да я зарази.

На сутринта вече ужасно съжаляваше, че е пропуснала тази нощ, тя може би е била вълшебна, а Евгения бе я разхитила.

На кафето не смееха да се погледнат, Иво веднага улови нейното състояние. Тоя ден имитираха дейност. Нощта им започна рано и не свърши с утрото.