Бинка Пеева - На копието ти, любими! (Стихове и истории за мъртви мъже и любови)

Който познава Иво, помни, че той беше красиво, високо, рижовато момче, сух и строен, трогателно луничав. В онази командировка направиха нощен преход между Копривщица и Панагюрище по много труден тогава път, заледен, при минус 20 градуса и Евгения не може да забрави как през цялото време зяпаше оцъклената сред гигантско сияние луна над бялата ледена пустош и си мислеше, че ако колата се развали, ще е много добре. Няма да се прибират вкъщи, няма да се налага да играе театър, няма да се разделят с Иво. Не й мина през ума, че просто ще се вкочанят.

Бяха близки още известно време, колкото да забременее (дали беше от него?) и да направи аборт — криминален поради тъпите забрани, и колкото да установи със сигурност, че съпружеският живот просто трябва да се понася, без никакви илюзии (но по-късно пак го забрави).

Не иска да помни, но не може и да изтрие от главата си какво й каза Иво за Първия й мъж. Познаваха се отпреди нея, от покера. Ако някой играе с белязани карти, нищо добро не очаквай от него. Оказа се прав. Но това е друга тема. И неговият покер май не му донесе късмет. Но това е още по-друга тема.

Лека му пръст на Иво. Бяха влюбени, макар и закратко. Или поради това. Как така се случи, та не са се срещали повече за толкова години? Амин.

Човекът се роди гол. Беше му студено, беше гладен и нещастен. И

той направи единственото, което умееше — зина да плаче. Толкова

мъничък човек с толкова голяма уста. Орисниците го чуха и хукнаха

да го успокояват. Ревът му беше силен и неприятен, затова те много

бързаха… И като стигнаха, видяха, че са забравили торбата с даро-

вете. Оттогава човекът стои все със зинала уста.

Мама се разболя и я оперираха, после се прибра вкъщи и започна

да пие и да пуши като откачена.

Бракът ще оцелее. За да може да отговори човек, като го питат

„ к’во стаа“: разведох се! Тържествено. Значително.

А не някакво си — чупихме се, разкарахме се, разделихме се…

Проблемът на прехода е незначителен. Хората се чувстват зле,

но ще се чувстват отлично, ако правят много секс. Но проблемът на

прехода е неразрешим. Хората не правят достатъчно секс. Не могат

да се настроят на тая вълна. Жените как да се настроят, като мъ-

жете са унили, скапани, несигурни, неподдържани, даже занемарени,

нещастни, отблъскващи. А пък такива мъже как да се настроят?…

Ей това е проблемът на прехода.

Скъпи мой, ти все още ме обожаваш. Намираш счупена запалка и

ми я носиш с възторг — мамо, страхотен подарък за теб! Но това ще

трае толкова кратко. Още две-три години. А аз забравям, че свършва.

И не му обръщам достатъчно внимание. А този път е за последно.

Наистина. Няма да раждам тепърва. Жалко.

Болката е подлец. Когато го връхлети за първи път, човек не може

да я идентифицира. При първата бъбречна криза отидох на гинеко-

лог. Не знаех какво ме боли просто. При първите спазми на гастрита

дълго време смятах, че съм гладна. Първите тежки кризи на ревност

оприличавах на любов.

Дай му да ти се качи на главата, защото там ще му е неудобно.

Жената бяга нагоре по изронените стълби към стадиона и плете крака в чехли с дебела подметка, които й пречат да усеща терена.

Ако би се сетила да ги събуе, може и да се закрепи, но не се сеща и се изтърсва, обелва десния си лакът и натъртва задника си отдясно. На другия ден ще замазва с фон дьо тен синината около дясното си око и ще се опитва да си обясни защо е бягала посред нощ по тия стъпала. Ще си внушава, че е бягала от мъжа.

Но това не е съвсем цялата истина. Да, тя е спряла таксито и е слязла, не е искала повече да бъдат заедно (защото винаги, като е с него, усеща, че най-съкровеното място е заето, там се е намърдала още една „тя“, но именно той я е пуснал), да, преди това го е нарекла боклук, да, още преди това той се е събличал в бара сред девойки от коловете, и са го снимали, и тя е вдигнала скандал да й дадат лентата, и са й дали някакъв — фалшив вероятно, осветен филм, да, всичко това я е изтормозило и изпълнило с гняв и отвращение.