Бинка Пеева - На копието ти, любими! (Стихове и истории за мъртви мъже и любови)

неделя е
празен ден
то кой ли е пълен
да ставаш рано
и да им работиш
това ли е пълнота
ръката ми е счупена
какъв късмет
неделя ми е за кой ли ден
какво, че днес е истинската
на нея й е безразлично
тя не ме познава лично
ей така искам времето си
да е само мое
какво ми пука за понеделника
та чак до петъка, не са мои
майната им
аз общувам с джо сатриани
изобщо с испански китари
(николас де анжелис)
(петру гуелфучи)
разбираме се съвършено
даже котката ми е навита
да ги слуша
представяте ли си
котак и сатриани
пука ми, искам
и слушаме
и Стинг

не удържам оцеляването си
в достойна степен
унижава ме болката
сигурно ме учи на нещо
а освен болка — не виждам нищо

(„думите са само рибарска мрежа за смисъла и се захвърлят, щом той бъде хванат“)

но болката е лично изпитание
болка не е дума, а свят
покажете ми изход
мълча и попивам
на предела на възможностите ви

не се страхувам
че ми липсваш
това е нормално, нормално
но не разбирам как се справям
с липсата на треви, които
да разграфят погледа ми към вълните
с липсата на вятъра, който
смила пейзажа
и го премята като луд наесен
(докато спре в подножието на лятната ми
жажда)
с липсата на пясъка под стъпалата ми
по който не помним
че двамата сме газили
но той помни — били сме там
заедно

справям се с предначертанията
как — не знам

не се страхуваш
че ми липсваш
защото знаеш
как
ме събуждаш

седях на ръба на живота
и си люлеех краката в бездната
малки бедуински момичета
трошаха краещници до мен
запрятаха си полите
крещяха от щастие
повикваха поименно всяка
от вълшебните пъстри риби
и те извираха
жълти, оранжеви
червени
червени
червени
скачаха полудели
кълвяха трохите
като гълъби
които никога няма да долитнат в Синай
и изяждаха
и изяждаха
всичко
до ръба
нетраен
…
един много син поглед
ме улови на самия край
чудовището на живота
изплува от бездната
призова ме поименно
от неговите риби бях
надроби ми от хляба

необикновеното
ми се случва
прибой ме запраща в скалите
копие ме улучва
в лявото рамо
и под него
боли ме, много ме боли
може би е Знанието за живота
когато се родих
ме болеше
залъгваха ме, че болката е за последно
(малка явно им се видях)
но най-хубавото предстоеше
знаех го, с цялата себе си
обречена съм
на прибои и копия
на стихии и лов
необикновеното
все да ме застига
и болка да е
но ще е

любов