Бинка Пеева - На копието ти, любими! (Стихове и истории за мъртви мъже и любови)

а очите ти ме плисват с вълни
остани в мен, шепне морето
аз съм, аз съм, аз съм
твоята жива стихия
а ти си ми малка
червена лодка
ще доплува
остави
я

до грациозни чапли застинали
на Устието
на Реката
а в Залива
двойка делфини бляскаво играе
пред залез
и лятото
и сърцата
не са отминали, не са отминали

и се мушвам под мишницата ти
топла, още сгушено сънена
тя ме отгатва безпогрешно
и ласкаво ме приютява
а очите ти се усмихват
полуотворено синьо
да се прегърнем
и да помълчим
мой любими
не знам как
да го кажа
не знам как
да те обичам
ненараняващо
както бих искала
както можех преди
сега съня си събличаш
и ме завиваш да си доспя
наистина Бог е така добър
сутрин се моля и му благодаря
но няма, няма аз да родя децата
които повече от всичко ще обичаш

(а може би в друг живот като се преродя)

Koгато ми липсваш
липсваш ми като

слънце за цветето ми
кислород за кръвта ми
дъжд за нивата ми
сняг за пистата ми
дърва за огъня ми
вино за чашата ми
хляб за масата ми

като ми липсваш
винаги е толкова

липсваш ми

Трия си съобщенията от телефона
Menu, messages, inbox, delete?
От тебе: обичам те
От тебе: сънувах те, моя любов
От тебе: не мога без теб
От тебе: липсваш ми и те искам
От тебе: моя прекрасна
От тебе: целувам те
От тебе: желая те
От тебе: без теб не съм жив
От тебе: обичам те
Трия, а палецът ми тръпне и отказва
наказва ме за греха
мрази ме
защото съм виновна, виновна
сякаш заличавам ласките ти
сякаш отхвърлям душата ти
сякаш бягам от любовта ни
Боже, нищо такова няма
само освобождавам
място за нови есемеси
и ги чакам

Поливахме листенца зелени
избуяха като яка нива
площите забранени.
Не им навреждаха
козичките на съседа
бедните, те само подреждаха
като градинари тревата
и понякога опъваха петалата…
Ние пасяхме наблизо около тях
без стремеж към ред, но с ентусиазъм.
— Аха — заподозря ни съседът,
— и повърхностен поглед ми подсказва,
че сте зависими!
— Не сме! — викнахме ние.
— Не сме зависими от нищо и от нас
не зависи нищо…
Освен.
Любов.
В невъзможен обем.
Какво е виновно растението?

Ние просто се друсаме —
аз със теб
и ти с мен

моля те

приготви любимия си пуловер
донеси ми го
да го облека от летището
ще го стопля и съживя
после ще го разхождам
на голо
из смълчаната къща
и не, няма да ти го връщам
мога да ти го дам
назаем
когато си тръгна
понеже ще е задълго
като предпазна жилетка го слагай
какво, че няма да знаем
ти ли ме чувстваш вътре
или аз тебе чувствам

и дали не е едно и също

Аз
съм
разсъблечителката
която ги сваля
прокобите зли
мокро е
хубаво е
навреме е
преди
да пресъхнем
в сълзи

Имаше
нощи
и бяха луди
денонощни
но не за спане
не

Метни се
върху гърба ми нежен
опитай се да ме укротиш
няма да ти е лесно
и чак след следващия бриз
може да ме приспиш
след дуета от полъх и ръце
тогава
когато
и без сърце
съм останала
не само без дъх

Заедно
ще проникнем
в друго измерение
само следвай движенията
и не се плаши
ако умра
ще е замалко
и ще се върна
имам още работа
върху твоето съвършенство

Природата
си играе с нас
(може и лично Бог да е)
наблъсква ни с хормони
феромони
тестостерони
окситоцини
разбърква си коктейлите
и се кефи отстрани
на лудостите ни
ние си мислим
че избираме
коктейлите ни опияняват
после изтрезняваме

следва махмурлук

нали зная
нали знаеш
неизличимо
стояхме
редом…

(а бях на ъгъла на самотата
осветен от мазе невзрачно
не от звезди
и луни
не
не
само
то ми метна
мътен лъч да се издърпам
преди да завия безвъзвратно)

… втренчени
да прогледнем
дали червени
са очите ни
от сълзи
или недоспиване
или от екрана
на компютъра
или от всичко
заедно
дали ще преболи
дали ще се изтрие
дали ще се разпали
или ще догори