Бинка Пеева - На копието ти, любими! (Стихове и истории за мъртви мъже и любови)

дано?
едва ли?

глупави такива
какво ли знаем

напука ми се
устната
от жажда по тебе

чукам на вратата
на Рая
настойчиво
там ли си

златно е
когато танцуваме
златен блус
без да спираме
докато

учудвай ме
с гласовете
на познатото
което
звучи днес
като щастие

сбогом
рубинен четвъртък
пак ще сме в теб
или в следващия
ще се прегърнем
топло и нежно
и с надежда

Любими
ние с тебе точно
там
сме вплетени
едни и същи
и неповторими

И чуй
Луната ни шепти
на двамата

… реалността ти предстои
не се страхувай от промяната
във миналото да се върнеш няма
защото вече там си бил
сега е час да се освободиш
и да откриваш
не свеждай рамена
и продължавай да вървиш
ти се завръщаш у дома…

Една жена
крилото счупено на гълъба превързва
разтворен недовършен ръкопис
във кана живата вода заключен бързей
подрежда вятър на брега пясъчен пъзел
Във полумрак
старинна мъдра книга ярко свети
на прашен път девойка с менци
скиталец уморен отпива бързо
на жадни, жадни глътки от водата

И ти си там, ти си в това

Във Козирог
любими
ни е Северният лунен възел

От десет години
за първи път
щастлива
си очаквам рождения ден.
Би трябвало да е обратното
десет години не подмладяват никого, и мен.
Бъдещето се свива
струпва ти се на главата минало
не очакваш големи събития
раждания
влюбвания
лудости на младостта.
А главно погребения.
Радостите сякаш са нелегални, не за всеки ден.
Повечето хора са уморени.
И от живота
или от липсата му
изглеждат
незадоволени
и незадоволителни.
Сразени.
Очакват края на дните
в примирение
и без надежда
освен за внуците.
Не е за мен, Господи, не е…
Защото съм влюбена
ще е щастлив извънредно
моят рожден ден
без значение колко е пореден
щом един мъж, когото обичам,
е с мен

Все будна съм
за приятели
за любов
за път нов
Светя и насън

В утрото
чакам
смълчано
да се зарони
нежен сняг
бяло
бяло
да бъде Чудо

И да настане мигом
нещо хубаво
нещо смислено
и извън всякакъв разум
нещо необичайно
нещо тайно
и извънредно влюбено

Да се
открие
Богът в нас
и в този лист
и в този пламък
и в този камък
и в този храст
и в този цвят
и в този глас
и в този
Храм
Свят

свят
наш
един

Амин

ти си щастлив мъж
колцина си достигат мечтите
необичайно съм тиха
не ти разказвам
колко мъже съм имала
и как съм се любила с тях
докато те нямаше
и преди

в огъня върху ситния пясък на брега
да не се изгорим… в пясъка много боли…
как да се опазим от заровените въглени
как да отгатнем на кое място са цъфнали
ти оцеля в опасната ми орбита
макар че да изгориш беше логично
значи не си, не си случаен

моли се да ти стане скучно

аз си нахлупвам скафандъра
смятам да отлитам
ще се върна за вечерята
точно след пет живота —
за последния

оставям ти отблясък от урановата си аура
не си забравил, нали
че слънцето ми е във Водолей
но не знаеше за Венера
да не говорим за Меркурий

имаш пясък в косите си
изпръхнали са ти устните
от солено, сладко и от мен
но дали от близост или не

делим диагонала на две по
двеста четиридесет и пет
орехи и ябълки по средата
рубинени диви лози, небе
небето в очите ти свети
с тъга, клоняща към нула
земята е кръгла защото
та всичко е по-далече
но не преоткриваме света
а само неговите шосета
мириша на теб цялата
миришеш ти на мене
кръгло ми е сърцето
препълнено е

не успях да те видя
и по най-безобидния начин
още изтръпвам от името ти
боде ме под гръдната кост
любов
омраза
желание
жажда
не знам
живот
боли ме челото от безмислици
изстива
(къде си)
не ми върна нищо в подкрепа
нямаше и какво
загубил си го на прибиране
ключ на врата ти провесен
а думите са изпитание
което не сме издържали
празно е между редовете
не ми казвай обичам те
нито извинявай
някакви хора някъде спят
връзката се разпада
само с теб мога да мисля
не ти прощавам
като те няма
не се надявай