Бинка Пеева - На копието ти, любими! (Стихове и истории за мъртви мъже и любови)

Няма да ти казвам
вълнуваш ме
липсваш ми
боли ме

Няма да ти казвам
такива прости неща
щом не могат
да се променят

Засега

Поднесохме се на тоя завой
опасен
като че щяхме
да се разбием
не бързай
не натискай газта
решението
не е в скоростта

Може и да няма решение

Но още не знаем дали има
или обратно
и това е вече набор
от вероятности
не бързай
не натискай газта
така
бясно

Може и да оцелеем

Но чак в края на този път
неясен
ще знаем със сигурност
смисъла
на изпитанието
дали си е струвало
да оцеляваме
и цената

Може и да има Провидение

Играта
в която се втурнахме
изглеждаше
на шега
и безобидна

Като онази
на децата от любимите
От картончета
с букви
да подредиш думи

Заиграхме се
с необмислен интерес
Два интелекта
в среща
за забавление

кой ще нареди
повече думи в по-хубави
изречения
с необикновени
и завладяващи идеи

Играта
не бе състезание
само дето
постепенно
напълно ни обсеби

Ти разбра
може би имаше усет
или знания
за нефизическото
страдание

Аз не знаех
че боли даже повече
от наистина
Остана ми да се помоля
върни се

В рамките на една нощ
могат да се случат
безброй неща
всевъзможни
Някои се случват

Някои даже изглеждат
повтаряеми
нетревожно

Някои остават за друга нощ
безбожна

Да чувам
титаничния тропот
на сърцето ти
докато притискаш главата ми
към гърдите си
преди да я
преместиш надолу

по-малка от първа четвърт луна
слабо сияние
едва пробива твърда мъгла
уплътнява
сенките на старинни дървета
блясъка на река съживява
и ето
и ето
безплътни риби между невидими клони
безплътни птици под невъзможни вълни
никой от крепостта не ни гони
защото не сме дошли
и няма да дойдем
може би
може би
замъкът е истински
за нас не е сигурно
да изчакаме контура при пълнолуние

Заложи
на червено
червената ти рокля е на късмет
балансирано
и на червената ти роза
в кокосово мляко
и на червения ти следобед
с папая и ванила скай
и на червеното ти питие
с надежди на два пласта
и на зачервените ти очи
с кубчета лед

целувам те нощно и дъждовно
и дневно и слънчево
целувам те беззащитно и тревожно
и тъмно и безлунно
целувам те нежно и отчаяно
и светло и неразумно
целувам те сякаш за последно
защото това е само началото

Какво ни се случи?
Всеки направи своя избор
по независещи от него инстинкти
и без умни причини
Не е важно…
Но този избор
разби ни
зашемети ни
изскубна ни от равновесието
където удобно се бяхме сврели
аз поне
изобщо не вярвях
че е възможно да се взривявам
по този опасен начин
да обезумявам
и да губя себе си
до off
да се изключа
да се разпадна
и пак да съм цяла за ласки
утолени
зашеметяващо
вдъхновени
любов

Точно онзи момент ми е любим
в който сме на ръба
между прегръдка
и задушаване
Не ми пука
от нищо
Един за друг
ние сме гладни
неутолимо гладни
а стигаме си напълно
Нямаме нужда от никого
и не се тревожим
че ни зяпат как
се целуваме
безпощадно
по топлите сладки устни
до пълно изчерпване на мислите
и до пълната им подмяна с чувства
Ние сме съвършените влюбени
Мечта за всеки поет
пред когото
музите чакат ред
А моята избяга не знам къде
и така се измъчвам от безсилие
да напиша по начин съвсем различен
отвъд границата на думите
как те обичам

плува лодчица в морето на очите ти
по вълните сини нежно се полюшва
хвърля орехова сенчица на рибите
навътре и далеч, далеч от сушата