Спас Карафезов - Сърцето вижда

Благодарение на съюзните предприятия и филиалите в 45 населени места през последните 15–20 години почти се удовлетворяваха нуждите за трудоустрояване. Общият брой на работещите слепи и слабовиждащи в тях достигна 3700, от които 829 са надомници. Заедно със заетите с организационна, творческа и административна работа общият брой е 3900. За четири десетилетия съюзната система осигури хляб и осмисли живота на две поколения. Изгради се материално-техническа база за 85 млн. лв. Имущественият и паричен капитал, включващ оборотните средства и фондовете на Централното управление, достигна 140 млн. лв. В условията на пазарната икономика той започна да се топи. Поради липса на суровини и материали не е произведена продукция за 4 млн. лв. (август 1990 г.), намалена е печалбата и средната работна заплата.

Положителната страна на системата може да се сведе до следното:

1. Предприятията се стабилизират чрез покровителстване с нормативни актове, които осигуряват финансови облекчения, монополни производства.

2. Концентрацията на фондовете и реализираните приходи дават възможности за по-големи инвестиции, които да модернизират и поевтинят производството; възможности за по-големи рискове и коопериране с други фирми.

3. Изградената стопанска мрежа създава условия за бързо и достъпно трудоустрояване без особена професионална квалификация, което позволява висок процент на заетост.

4. Осигуряват се жилища и подходяща социална среда за задоволяване на потребности от битов и друг характер.

Отрицателните страни могат да се обобщят така:

1. Специфичната работна сила е ниско производителна и неконкурентноспособна. Трудоустроените извършват предимно ръчни, елементарни операции. Запазването на работни места често прегражда въвеждането на механизация, полуавтоматизация и автоматизация. Нерядко явление е изкуствено да се създават производствени манипулации. Това противоречи на настъпващите тенденции в индустрията, където неизбежно отпада ръчният труд.

2. В условията на пазарната икономика, приватизацията и демонополизацията в магазините и листата за износ ще се предлагат изделия с нови характеристики и с по-ниски цени. Частният бизнес ще има по-големи възможности за маневреност, докато техническата мисъл в съюзната система ще извършва по-бавно и незаинтересовано необходимите промени.

3. Слепите работят в изолирана среда. Тъй като те не са квалифицирани и няма къде да предложат своята работна сила, остават закрепостени към системата. Те са заинтересовани тя да се развива, но не са в състояние сами да направят това, независимо че засега ръководството е в техни ръце. Преустройствата зависят най-вече от висококвалифицираните виждащи специалисти. Тези способни и компетентни кадри ще напуснат. Те биха се задържали, ако имат дял от съюзната собственост или акции, които да им носят дивиденти. Ще се намерят аргументи „за“ и „против“ приватизацията на съюзната стопанска система. От една страна, тя осигурява чрез своята печалба рехабилитацията, помощите, отдиха и културните потребности на хората с нарушено зрение от цялата страна. От друга — най-напред биха се изкупили ценните машини, което ще пререже веригата на монтажната и надомната работа. Какво ще стане тогава със специфичната работна сила? Трудоустроените ще бъдат освободени.

4. Усвоените производства ползват дефицитни суровини и материали предимно от внос. Снабдяването е разстроено, предприятията често са в престой.

5. Системата бе заразена от увлечение в гигантизъм. Построиха се големи предприятия, които съсредоточиха много слепи и се създадоха житейски и социални проблеми. Не се осъществи идеята те да се превърнат в бази за осигуряване на надомна работ, от каквато има най-голяма нужда според всички направени проучвания. Нещо повече, в съществуващото надомно производство не е постигната ефективна заетост. Има формални назначения, за да се спази нормативното съотношение спрямо виждащите работници.

6. В управлението и координацията на стопанската дейност има несъвършенства и консерватизъм. Засега системата разчита на централизираните доставки на валутното осигуряване от държавата. Тази нагласа е и в другите нива. Работниците чакат от бригадира, бригадирът — от стопанското ръководсво, а то — от центъра. Инициативата и самостоятелността са принизени.