Спас Карафезов - Сърцето вижда

Прави впечатление, че организирането на трудовата дейност още в самото начало се постави върху колективна, а не върху индивидуална основа, което ни разграничава от западния модел за трудоустрояване. България е малка, бедна страна с неразвито стопанство. Едва ли някоя частна фирма би предпочела неконкурентноспособния труд на незрящия. Дружеството на слепите създава оркестър, в който известно време няколко слепи музиканти намират препитание. През 1925 г. в Бургас е основана кошничарска работилница, закрита след година. Дружество „Покровител“ с председател К. Пашев (основано 1922 г.) построява сградата, намираща се сега на ул. „Найчо Цанов“ н-р 172. Тя става дом-работилница през 1939 година. За две години са обучени едва 15–20 кошничари и плетачи. По това време Втората световна война е простряла кървавата си сянка и върху нашата земя, което става причина за прекратяване дейността на дома.

След войната стопанството е силно разстроено. От всички краища на страната слепите искат помощи и работа. През 1945 г. се основава кооперация на слепите, чиято задача е да осигурява колективна доставка на стоки на амбулантните търговци. Обединението е било форма на самозащита от дефицита и спекулата. Възобновява се и старата идея за организиране на кошничарска работилница. Тя започва дейността си през 1946 г. и след известно прекъсване влиза в ДП „Труд“ през 1949 година. През същата година възниква работилница и в Пловдив, която преминава към същото държавно предприятие за трудоустрояване на инвалиди. През 1950 г. в София се учредява кооперация „Корчагин“. На своя IX конгрес Дружеството на българските слепи, вече обединено с дружество „Покровител“, приема насоки за трудоустрояването у нас. Като най-подходящ за тогавашните условия в България се възприема моделът на всерусийското общество на слепите. Трябва явно да се подчертае, че у нас в нито една частна фирма не са работили слепи. Те не са имали шанса и традициите на своите събратя от западните страни. Още през 30-те години в заводите на Форд са привлечени инвалиди на работа. Във Великобритания в самолетостроителните предприятия на стругове работят слепи.

На 23 декември 1947 г. в България се извършва национализацията. В ход е кооперирането на земята. Ликвидирани са всякакви форми на благотворителност. По такъв начин се създават обективните предпоставки за единствен път на бързо и масово трудоустрояване, което да стане върху обществени основи. Тогава е имало неколцина интелектуалци, брояли са се на пръсти амбулантните търговци и занаятчиите, които са свързвали двата края. Стотици и стотици слепи от села и градове са били изправени пред крещящата нужда за препитание. Жизненият стандарт спада и е било истинско бедствие за онези семейства, които е трябвало да издържат слепите си роднини. В тази социална обстановка единственият изход е бил да се пристъпи към организирането на специални предприятия, които да осигуряват работа на хората с нарушено зрение. Такава програма е приел и обединителният конгрес на 13 март 1951 година. Четирдесет кошничари и метлари основават Промкомбинат н-р 1 на Общия съюз на слепите в Българрия. Към него се учредяват клонове в Пловдив, Габрово и Варна. С разпореждане на МС от 9 април 1955 г. и с постановления н-р 139 от 1956 г. и 263 от 21 декември 1959 г. се разрешава на ССБ да създава свои предприятия на стопанска сметка с юридическа самостоятелност. Последователно излизат и други нормативни актове, които насърчават съюзната дейност, включително Указ 56 и Правилникът по приложението му, както и ПМС 65 от 4 юни 1990 г. Налице е един социален парадокс. Системата на тоталитарно управление препятстваше нормалните икономически взаимоотношения в обществото, но същевременно тя постави в благоприятно положение предприятията за трудоустроени. От една страна, това беше в унисон с държавната административно-командна политика, която виждаше в този начин основната форма за социално подпомагане. От друга страна, режимът на привилегии — освобождаването от данъци, монополните права върху производството поставяше в по-изгодна позиция предприятията за трудоустроени спрямо останалите производители. Съюзната стопанска система се ползваше от относителна самостоятелност, преразпределяше печалбата си, влагаше значителни инвенстиции. Без да се имат предвид данъците и другите вноски, се отчиташе приемлива рентабилност, която формираше и илюзорната представа за общественонеобходимия труд и неговата стойност, създавана от лицата с намалена трудоспособност.