Спас Карафезов - Сърцето вижда

Студиото открихме в края на месец октомври 1976 г. в навечерието на седмия съюзен конгрес. Когато споменах за съпротивата, в моето съзнание изплува още един случай. Започнаха да постъпват оплаквания, че в някои книги има брум, и че нашите твърдения за професионално качество на новите записи не отговарят на истината. Започнахме да изследваме лентите в оригинала и копията от тях. Имах чувството, че мои колеги нарочно раздухваха „незадоволителното“ качество на записите. Докато един ден се разбра цялата истина. Всичко прилича на една весела криминална история. През 1974 г. бяхме назначили един млад мъж с остатъчно зрение, бивш фелдшер, който трябваше да проверява качеството на звукозаписа. В това се състоеше неговата работа. Той беше длъжен да прослушва готовите копия за библиотеките. Това ставаше избирателно. Комичното беше, че на копия, направени на швейцарски магнетофони, трябва да се проверява качеството. Просто човекът беше „устроен“ и вместо да брани и отстоява нашия труд, този господин, тогава другар, нарочно е вкарвал брум в успоредната писта. Ние по принцип правихме монозапис, но цялата наша апаратура беше за стерео. Той беше заловен в момента, в който вкарваше брум в лентата. Прави чест на председателя, че след като отидохме същия ден, той го извика и го освободи от работа. На негово място назначихме Сергей Дубина, с който се бях запознал през 1973 г. Посетих го в неговия дом и за да го подпомогнем, му възложихме да прави записи от Радио София на радиопиеси.

Какви ли още не инсинуации се правеха, за да се пречи на нашата дейност. Библиотеката в читалището не искаше нашите книги на касетки. Прецених, че е време в София да се създаде централната библиотека и да не зависим от капризи. По-скоро това беше необходимо заради самата работа и бъдещето. Студиото вече правеше хиляди копия на ленти и касети. Обективно и в библиотеката на читалището нямаше място. През 1975 г. в освободения вече апартамент на пл. „Славейков“ 1-А трябваше да направим стилажите. И тук имаше известен спор между председателя на софийския районен съвет на ССБ и мен, като отговарящ за тази дейност. Аз исках библиотеката да бъде разположена на първия етаж, а районният съвет заедно с редакцията на сп. „Зари“ да се премести на четвъртия етаж. По това време Иван Илиев вече не беше председател на съюза, а на негово място по искане на отдел от ЦК на БКП бе избран на извънреден пленум Тодор Шошев. Той реши спора в полза на районния съвет. Ние трябваше да качим стилажите на четвъртия етаж и там да изградим централната фонотека на ССБ. Това затруднява и днес не само възрастните читатели, но и оперативната работа за зареждане на фонотеката със заглавия. За неин ръководител назначихме Красимира Томова, която беше мой сътрудник и се намираше в отпуск по майчинство до този момент. Това беше през лятото на 1976 г. Ние си поставихме за цел централната фонотека да осъществява политиката по подбора на книгите и да регулира библиотечното обслужване в цялата страна. Нейна задача беше да следи за оборота на книгите, размяната им между отделните филиални фонотеки. Още в самото начало закупихме комютър и принтер, за да регистрираме движението на книгите. Това стана със средства на ЮНЕСКО, с които се поддържаше и западната техника през следващите години, дори и след 1990 г. С огорчение ще напиша, че в началото на 80-те години дори средства за един битов касетофон за 40 долара не ми се отпуснаха от стопанските ръководители. Той беше необходим за превъртане на касетите в студиото. Моля да бъда извинен от онзи, който ще прочете тези редове на болка, но бих искал да се освободя от нея.

Книгите се подбираха от комисия, оглавявана от Мира Попова, в която влизаха представители от различните образователни и социални среди. Открихме отдел за учащите се, предимно за студентите. Бих искал да кажа, че в тази област ние се съветвахме с Народната библиотека „Св.Св. Кирил и Методий“ и някои от големите издателства. Стараехме се да представим всичко от българската и световна класика. Разбира се, записвахме и някои конюнктурни партийни документи, които по онова време се изучаваха в политически и просветни звена.

Сега, когато пиша тези редове, си спомням за официалното откриване на студиото. Всички от екипа бяхме много щастливи. Бих искал от разстоянието на времето да потвърдя, че работата и техниката в студиото бяха на равнището на най-модерните институции от този тип в напредналите страни. Годишно се записваха около 250 заглавия. В срок се предаваха записите за студентите и учениците от горния курс. Изградените механизми и правила работеха безотказно. Ние привлякохме и специалист от Народната библиотека, който състави пълен каталог на книгите във фонда на оригиналните ленти. През 1983 г. той наброяваше повече от четири хиляди заглавия. От 1983 г. редовно се издаваше годишен каталог на новите говорещи книги на плосък и релефен шрифт. Това безценно богатство, натрупано в продължение на 20 г., беше достъпно за стотици слепи и слабовиждащи хора от цялата страна. Нашата идея беше копия от записаните книги да могат да се четат и в публичните библиотеки, и то не само от слепи, но и от възрастни, домакини с малки деца, лежащо болни и други читатели. Това становище сме застъпвали пред две национални съвещания, организирани от Министеството на културата. Писал съм по този въпрос и в централния печат.