Спас Карафезов - Сърцето вижда

Първоначално говорещите книги се слушаха от читателите в София. Вече и в провинцията имаше притежатели на магнетофони и те настояваха да получават книги. На някои от тях с колети се изпращаха касети. Обичайно беше получената книга от един читател да бъде препредавана на няколко души, преди да се върне на читалището. Така беше в столицата и провинцията. Постепенно се увеличаваше фондът на говорещата книга. Възникваха затруднения с изпращане на книгите, а желанието за получаването им растеше. Така се стигна до разкриването на филиали на говорещата книга в Пловдив, Варна и Дряново. Това стана с подкрепата на Съюза на слепите, тъй като читалищната субсидия, както и днес, е крайно ограничена. Съюзното ръководство почти е покривало разходите за направата и разпространението на говорещата книга. През 1964 година ССБ доставя големи пратки магнетофони „БГ-Луксус“ от ГДР, по-късно „Калипсо“ и „Квалитон“ от Унгария, „Тесла“ от Чехословакия. От дузина читатели техният кръг се разширява до няколкосоттин. Порасналият интерес към говорещата книга, ограниченото пространство и недостатъчните финансови средства в читалището неизбежно доведоха до идеята звукозаписната дейност да бъде прехвърлена на ССБ. В продължение на две общи събрания този въпрос е обсъждан от членовете на читалището. През 1970 г. е прието решение за предаване на студиото на ССБ. По това време оригиналният запис се правеше на стар магнетофон „Телефункен“, закупен от частно лице. Той много често се повреждаше и се налагаха дълги престои. Оригиналите се копираха на битовите магнетофони „Тесла“-Б. След шестия конгрес на ССБ през 1971 г. имах шанса да поема тази дейност в качеството ми на зам.-председател, отговарящ за организационната и културна работа. Първите ми стъпки бяха да предоставя някои от битовите магнетофони „Тесла“ на четци в техните домове, където те да правят записи на учебници за ученици от горния курс и студенти. За това ми действие бях упрекнат, че „изнасям съюзно имущество“. В продължение на три месеца бяха записани няколко десетки заглавия и, разбира се, всички четци върнаха дадените им магнетофони. По такъв начин се задоволи нуждата от учебна литература за студенти по право и икономика, а така също и за ученици от вечерни гимназии. В началото на 1972 г. Бернард Сиди, висш служител от Министерството на външната търговия, с когото живеехме в един вход, на ул. „Раковски“, ме заведе при ресорния зам.-министър на външната търговия в неговото ведомство. Той се отнесе с разбиране към молбата да бъдат закупени от Германия професионални магнетофони за оригиналния запис. През месец май ние доставихме два студийни магнетофона „М 12 А“. Много скоро ги инсталирахме в малкото студио на читалището и ги пуснахме в действие. Предстоеше изнасяне на производствено предприятие „Успех“ от сградата на ул. „Найчо Цанов“ 172 в новопостроения комплекс на днешния бул. „Европа“. На това място бих искал да се върна към първите служители на читалището, които с ентусиазъм и всеотдайност се включиха в процеса за създаването на говорещата книга още от 1958 г. Сред тях са Сава Попов, Маргарита Иванова, Цанко Цонев, Янко Стефанов, Нина Бекярова и Величка Иванова, която работи в студиото до своето пенсиониране повече от 30 г.

От лятото на 1973 г. размножаването на книгите бе преместено в съюзната сграда на ул. „Найчо Цанов“ 172. По това време записите на оригиналите и копията започнахме да правим на по-качествена лента на полиестерна основа — 25 микрона. Тъй като вносните централи не доставяха магнетофони, ние поради отказ на Чехословакия, потърсихме среща с посланика на тази страна. С него имах много приятен разговор и той пое ангажимент да ни помогне. Така през пролетта на следващата година завод „Тесла“ ни достави своята последна продукция — магнетофони „Тесла“-Б 70. По онова време производителите на звукозаписна техника се ориентираха към нов модел апарати, които работят с касети. Последното количество магнетофони, които закупихме, бяха от бившия СССР, марка „Маяк“.

За ръководител на студиото бе назначен инженер Никола Филипов, а за техник по поддръжката — Белчо Лазаров, който завърши политехниката и стана инженер в края на 70-те години. След като инженер Филипов замина на работа в чужбина, в продължение на 2–3 години той бе ръководител на студиото. Заедно с двамата направихме нашите проучвания в студиата на радиото и телевизията и сключихме договор със специализираната фирма, която ги е изградила. През април 1974 г. с Весела Бойкикева участвахме в международна техническа конференция в Стокхолм. Една датска фирма, „Люрик“, демонстрира своя размножителна апаратура на касети. Трябва да кажа, че от немски списания и други източници на английски и френски вече следяхме за дискусиите около тяхното въвеждане в организациите, които правеха звукозапис за слепите читатели. Още в самото начало оцених възможностите на този формат и трябваше да водя спорове и да убеждавам моите другари от ръководството, а дори и работещите в студиото, за необходимостта от въвеждането му. Получаваше се смешна ситуация, при която интелигентни членове на ръководството убеждаваха другите, че C 60 означава, че лентата е от целулоза. Всъщност това означаваше компакт. Иска ми се непременно да подчертая, че в съюзното ръководство доминираше преди всичко стопанският сектор. Отпуснатата валута от Комитета за планиране по второ направление — западна валута, се изразходваше изцяло за нуждите на съюзните предприятия. Аз бях принуден сам да посещавам висши държавни органи и да търся съдействие за бъдещото студио и брайловата печатница. И трябва да кажа с благодарност, че в лицето на началници на управления и на зам.-председатели на тогавашния Комитет за планиране получавах разбиране и те отпуснаха на съюза допълнителна целева валута. Осигурена бе валута както за доставките на две модерни машини за брайлов печат от Марбург, Западна Германия, така също и валутни средства за обзавеждане на студиото от същата държава, от Дания и Швейцария.