Спас Карафезов - Сърцето вижда

Традиционното сътрудничество със Съюза на слепите допринесе за разширението му с нова площ, което разкрива нови перспективи. Ние сме дълбоко признателни на неговия Изпълнителен съвет за тази подкрепа. Столичната библиотека, която се намира на същия площад, е приютила брайлово хранилище и предоставя залите си за по-големи читалищни прояви. Методическа помощ оказва и Народната библиотека. Поддържат се контакти с библиотеки за слепи от европейски страни и САЩ. Това сътрудничество се задълбочава и се разменя информация в областта на библиотечните услуги. Като духовно огнище и средище на общуване Национално читалище на слепите „Луи Брайл“ има определени заслуги за образованието, културата и обществената интеграция на слепите хора у нас. Това дело е съзиждано от три поколения слепи и виждащи деятели. Следовници на Петко Стайнов стават десетки участници в читалищното настоятелство и проверителната комисия. Трудно е да се изброят имената на всички дейци, но сред тях могат да бъдат откроени Никола Димитров, Минчо Мичев, Елена Живкова, Коно Горанов, Димо Кирев, Димитър Донков, Стойчо Милчев, Кирил Костов, Йордан Павлов. По случай 30 години от основаването на читалището му е дадено името на създателя на релефното писмо Луи Брайл, а във връзка с 50-годишнината е удостоено с орден „Кирил и Методий“ I степен. Дейците са се погрижили и за малка музейна сбирка по делото на слепите. В годините след Втората световна война до промените през 1989 г. читалището се е финансирало от центрталните държавни и обществени органи. От 1993 г. издръжката му се поема от Столична община — район Средец. Предвид неговия национален статут се приведоха сериозни аргументи пред Комисията за култура и парламентарните групи на Народното събрание за въвеждане на текст в Закона за народните читалища, който да позволи централизирано финансиране. Ние очакваме с надежда гласуването му в парламентарна зала. С признателност се отнасяме към подкрепата на Министерство на културата, Столична и районна община, към всички организации и институции, които подпомагаха и подпомагат читалищната дейност.

Особеното положение на читалището, това, че то е единственото издателство на художествена и справочна литертатура на брайлов шрифт, отпечатващо учебници и за студенти, представляващо националната брайлова библиотека и създало първия и най-големия електронен фонд у нас го превръща в уникална културна инститиуция, информационен център и средище за общуване. Библиотеките за слепи от този тип във всички напреднали страни се радват на широко обществено признание, на солидна бюджетна издръжка и грижа. През последните десет години благодарение на проекти по програмите с фондация „Отворено общество“, Европейската комисия, Обединени холандски фондации, ПРООН, Фонд Рехабилитация и социална интеграция и др. бяха решени някои проблеми, свързани с техниката, издаването на книги и библиотечното обслужване. Читалището следва съвременните постижения в тази област, но за съжаление в ограничени мащаби според неговите възможности. Достъпът до литература и информация представлява човешко право, защитено с международни декларации и конвенции. Читалището е един от мостовете към света на книгата и информацията. Неговата хуманна и обществено необходима дейност заслужава подкрепата на всички.

Преди 75 години на 29 април е било Великден. Тази дата се е превърнала в един символ на въскресението в дейността на читалището и при днешните условия.

2003 г.

Още през 30-те години слепите в България са мечтали да имат говорещи книги. В сп. „Съдба“ е писано за това. Правени са преводи от „Есперанта легило“, в които се разказва за този вид книга в другите държави. По онова време в САЩ библиотеките на слепите са имали книги, записани на грамофонни плочи. Такива книги е имало още в Англия, Франция и Германия. С изобретяването на магнетофона преди Втората световна война се пристъпва към запис на магнетофонна лента. В началото на 50-те години в Западна Европа възникват многобройни библиотеки на говорещата книга.

През 1954 година читалището вече е разполагало с жичен магнетофонен апарат, на който е записвана музика и говор. Слепият научен сътрудник Константин Гайдаров е притежавал апарат „Смарагд“. Неговата лента се е движела със скорост 19 сантиметра в секунда.