Спас Карафезов - Сърцето вижда

На обединителния конгрес са присъствали 91 делегати от Съюза на слепите, 19 от дружество „Тъмнина“ и 16 от „Мрак“. Ръководното бюро на конгреса е било съставено от тримата председатели на тези организации — Стефан Ненков, Иван Крачунов и Добри Ников.

Със ставане на крака и продължителни ръкопляскания е прието решението за обединението, провъзгласено от Стефан Ненков. Организацията е наречена Общ съюз на слепите в България. Приема се нов устав и бюджет за годината, план и резолюция. Избрано е висше управително тяло от 11 души и ревизионна комисия от 5 души. Председател на съюза става Стефан Ненков, а заместник-председатели — Кирил Костов (от цивилните слепи), Константин Гайдаров (пострадалите от войните) и Стефан Бучакчиев (пострадали в производството). За секретар е бил избран Стойчо Милчев.

Обединението има изключително значение за делото на слепите в България. Като единствена организация на слепите съюзът е защитавал с успех техните културни и социални интереси. Благодарение на редица държавни актове той се превръща в най-големия работодател за слепи в страната. Преминава на самоиздръжка и набира значителни средства от собствените си предприятия за инвестиция — към 1989 г. основните му и оборотни фондове са надхвърлили 200 милиона лева. Покрива нуждите на културната дейност, поддържа фоностудио, печатница, библиотеки. Очевидно при новата ситуация съюзът постепенно променя своите функции. Той трябва да се превръща все повече в една правозащитна организация.

Днес има десетина фондации и асоцации на и за слепи в страната, които изразяват и защитават специфични техни потребности. До социално-икономическата промяна у нас през 1990 г. в делото на слепите като самостоятелни организации са съществували само ССБ, НПК на слепите и читалище „Луи Брайл“. При новите обществено-икономически условия нараства необходимостта от самопомощ и солидарност между слепите. В това отношение е голяма ролята на съюзните ръководни органи и ръководители, които трябва да дават нравствен пример и полагат грижи за решаване проблемите на своите членове. В далечното минало не е имало организационен и стопански елит, който да се е отличавал от редовите членове. Безспорно, единството в организационно отношение играе важна роля пред държавата и обществото. Не по-малко значение обаче имат вътрешните връзки между членовете и избраните ръководства и атмосферата на взаимно доверие. Точно това е основополагащият камък в здравината и единството на една организация.

От дистанцията на времето можем да бъдем убедени и сигурни в правотата на обединението на организациите. През изминалите десетилетия то донесе своите плодове. Днес то трябва да се отстоява с грижа към нуждите на слепите хора. В обществения живот не може да има празнота. Тъкмо необходимостта от защита на обществения интерес на слепите е създала тяхната организация.

2001 г.

Основано е на 29 април 1928 г. в София. Неговата поява е предшествана от назрялата необходимост слепите да имат свои книги. По това време в повечето европейски страни вече са действали библиотеки, които са предоставяли литература на брайлово писмо.

С основаването на Института за слепи в София през 1905 г. е положено началото на образованието на слепите у нас. За това дело има заслуга големият български учен проф. Иван Шишманов. Учебното заведение създава условия за написването на първите учебници и кратки разкази на брайл. Това е ставало ръчно с шило и плоча от самите преподаватели и по-големите ученици. Малко по-късно се прилага и брайлова пишеща машина с 6 клавиша и интервал, изобретена от немския инженер Оскар Пихт. С часове учениците са слушали прочита на книги от техните учители и у тях е нараствала жаждата и желанието да четат самостоятелно. Така се е достигнало до деня, когато няколко десетки слепи, преподаватели от института и неколцина виждащи интелектуалци, сред които писателите Асен Разцветников, Димитър Подвързачов, Денчо Марчевски и проф. Константин Пашев се събират в салона на Трета прогимназия „Граф Игнатиев“, за да учредят читалището.

Избрано е настоятелство и проверителна комисия. За председател е утвърден вече придобилият популярност български композитор Петко Стайнов. Секретар става председателят на Дружеството на българските слепи, познат в българското есперантско движение Стефан Ненков. Истински шанс за читлището е, че тъкмо творецът и общественикът Петко Стайнов в годините до края на Втората световна война е бил негов председател. Благодарение на енергията и връзките си той е привлякъл около себе си един широк кръг от писатели, учени и културни дейци. Още в годината на учредяването си читалището става член на Върховния читалищен съюз. Назначен е слепият Димо Кирев, който започва да пише книги на брайлов шрифт и така е положен камъкът на националната брайлова библиотека. Успоредно с нея се събират и книги на обикновен печат. Пристъпва се към издаването на списание „Съдба“ съвместно с дружеството на слепите. Това списание заема свои позиции в културния живот на страната и в него публикуват свои статии и литературни произведения Елин Пелин, Йордан Йовков, Фани Попова-Мутафова, Людмил Стоянов, Стилян Чилингиров, Константин Константинов, поетите Елисавета Багряна, Дора Габе, Николай Лилиев, Теодор Траянов, Младен Исаев, литературните критици Петър Динеков, Георги Цанев, професорите Асен Златаров, Хаджийолов и още много имена от българската култура и наука. Сред тях е бил и слепият писател Траян Траянов-Тъмен. От началото на трийсетте години редактор на списанието става Димитър Пантелеев. Читалището заедно с ръководството на дружеството организират многобройни прояви, с които пропагандират възможностите на слепия човек. Уреждат предавания по току-що създаденото българско радио с участието на Зорка Йорданова, Олга Кирчева, Владимир Трандафилов, Константин Кисимов и др.