Спас Карафезов - Сърцето вижда

По телевизията и по радиото могат да бъдат чути песните на „Усмивки“. Някои от тях имат клипове. Излъчвани са предавания и филми за състава и композитора. С песните на Георги български представители са участвали в Италия и Румъния. През 1995 година на международния фестивал в град Варна с песента „Варна“ Йорданка Христова печели втора награда. На следващата година певицата е премирана на международния фестивал „Бургас и морето“ с песента „Спри“. През 1997 година отново в Бургас награда печели и Маргарита Хранова с песента „Море“. Росица Кирилова също изпълнява песни на Холянов.

„Имам две незабравими срещи с Петко Стайнов. Изпитах голяма радост през 1968 година, когато го посетих. Бях щастлив да разговаряме продължително върху музиката. Той ми даде много ценни съвети, които никога няма да забравя. Аз му представих четиригласни песни, изпълних ги на пианото. Тогава той спокойно ми каза, че това са песни по-скоро от попмузиката и че там е моята дарба, където да насоча усилията си. Веднъж се срещнах и с Панчо Владигеров. Той спомена за Петко Стайнов, че е вторият след Моцарт с необикновена музикална памет. Това ми направи силно впечатление, ето защо го споменавам.“

Всички познаваме Георги Холянов с неговата лъчезарна усмивка. Той излъчва одухотвореност, интелигентност, сърдечност. „Аз винаги съм обърнат с лице към хората, уважавам техните разбирания, възприемане на околния свят, музикалните им предпочитания. За мен са от значение взаимоотношенията между хората. Мисля, че човек вижда с душата и сърцето си.“ Думите на Георги Холянов са искрени. Откъде ли извира тази чистосърдечност? „Сутрин, когато се събуждах, моята майка ми казваше: «Усмихвай се, Георги. Никой не ти е виновен за твоите грижи. И нека тая усмивка създава добри чувства на хората към теб.»“ Тази нежност и обич на майка си Георги е вградил в своята душа и пренесъл в творчеството си.

„Моят корен идва от Егейска Македония, от град Грамости. В началото на XVIII век в този район е пристигнал католическият мисионер от Испания Холеан де Лармосос. Той се оженва за далечната ми прабаба. Тя е била армънка. Така се създава родът на Холянови, от който е баща ми. Населението от този край през XVIII век е било подлагано на геноцид от турците. Избити са 30 000 души. Десетки хиляди се разбягват по различни краища на Европа и света. От нашия род имаме роднини дори в Австралия и Нова Зеландия. Правил съм проучвания за това в библиотеката в Скопие.“

До Георги Холянов неотлъчно е неговата съпруга Гергана. Тя е филолог. Преподава български език на чуждестранни студенти. Много пъти е със съпруга си и детския състав и ги подпомага при техните изяви. Нейната ръка е не само подкрепа, но и вдъхновение.

„Може да има такъв момент, но аз не чакам вдъхновението, просто всеки ден работя системно. Моите песни са 130. Ще продължа да пиша предимно поп и развлекателна музика.“

На добър час, маестро! Честит юбилей! На многая лета!

Юли 2006 г.

Навършва се половин век от този акт. На 12 март 1951 г. съществуващите тогава дружества „Тъмнина“ на пострадалите от войните и „Мрак“ на изгубилите зрение в производството провеждат своите отчетни събрания, на които избират делегати за обединителния конгрес. На същата дата се е състоял и XI конгрес на Съюза на слепите, чиито делегати са избрани през юли 1950 г. на неговия X конгрес. Обединителният конгрес е свикан на следващия ден — 13 март 1951 г. в Дома на правниците на ул. „Пиротска“, София. Дневният ред е предвиждал сливането на организациите, приемане на бюджет и насоки на дейността.

Обединението е предшествано от един продължителен процес. Дружество „Тъмнина“ е основано през 1920 г. Редиците му се попълват от пострадалите по време на Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Дружеството на цивилните слепи е учредено следващата година. В него са членували слепите по рождение или ослепели от болести.

През 1922 г. възниква Дружество за покровителство на слепите с председател акад. Константин Пашев и секретар — слепият майор Илия Минков (син на възрожденеца Тодор Минков). През 1931 г. е регистрирано Дружеството на ослепелите от трудова злополука.

Най-голямото измежду всички тези сдружения е било Съюзът на слепите. Така се е преименувало Дружеството на българските слепи през 1946 г. на неговия VIII конгрес.

Ние преценяваме като положителен акт съединението на всички организации на и за слепи в България. Но заедно с тази оценка не трябва да се прикрива историческата истина за събитията. Още на 28 декември 1944 г. тогавашният министър на вътрешните работи Антон Югов със заповед номер 215 отстранява законно избраното ръководство и назначава лично той ново ръководство на Дружеството за покровителстване на слепите в България, без да се съобразява с неговия устав. В заповедта е наредено „да изземат архивата, касата, печата и всички имущества на дружеството“ (из а.е. 274 от Държавен архив). Така е ликвидирана една организация под патронажа на княгиня Евдокия, в която са членували личности като Екатерина Каравелова, съпруга на Петко Каравелов, убитият от Народния съд регент ген. Никола Михов, писателката Фани Попова-Мутафова и др. Всъщност организацията продължава да съществува формално до 1949 г., когато се влива в дружеството на слепите.