Спас Карафезов - Сърцето вижда

Както е казал древногръцкият философ, „Сънна сянка е човека“. Един силен дух и едно гъвкаво тяло могат да бъдат прекършени от болест. Дълга и мъчителна беше тя. До леглото му беше винаги неговата съпруга Светла. Така, както през десетилетията те бяха ръка за ръка заедно. Родиха им се чудесни деца — Мариана и Тодор. Най-голяма радост на Георги му носеше внукът, който поднови името му. Много го обичаше, гордееше се с него. С насмешка казваше: „Когато порасне, ще стане като дядо си — бохем“. Наистина в натурата на Георги Митев имаше нещо преплетено от епикурейските начала. Така ще го запомним — бликащ от жизнелюбие и енергия, готов да действа, да се включи във всичко.

Сякаш сам ще припомни думите на Габриел Гарсия Маркес:

„Ако Бог ми подари парченце живот…

На всички хора ще им кажа, че винаги съм ги обичал.

Мъжете ще ги сгълча, че са глупаци, ако не искат да се влюбят, защото били стари.

На старците ще обясня, че смъртта не идва със старостта, а със забравата.

На децата ще им дам криле, но ще ги оставя сами да се научат да летят.

А на жените… ще им призная, че цял живот съм ги обожавал.

Ако Бог ми подари парченце живот…

Ще се обличам съвсем простичко, ще легна на слънце и ще разголя не само тялото, но и душата си. И цялата си злоба ще я извадя върху късче лед и ще го оставя да се стопи на слънцето.

Научих твърде много от вас, хората до мен.

Разбрах, че всеки иска да живее на върха на планината, без да си дава сметка, че щастието е по пътя към върха.

Усетих, че за да помогнеш на другия, когато е в беда, трябва да го гледаш отдолу нагоре, а не обратното.

Научих толкова много от вас, хората до мен.“

Март 2001 г.

Истанбул, 18 април 2006 година. Международен фестивал на детската песен. Залата аплодира българския състав „Усмивки“. Това са слепи ученици от софийското училище за деца с нарушено зрение. Усмихнат е и техният диригент. Това е композиторът Георги Холянов, преподавател в училището. Какво ли мисли в този миг той?

Не са отлетели напразно неговите шест десетилетия. Изпълва ги на 10 юли 2006 година. Роден е в Пещера. Когато е бил на една година, семейството му се заселва в Ракитово. По безкрайните поляни на Родопите баща му е отглеждал овце. Имал е мандра. Хлопатарите, песента на птиците, мелодията на кавала са първите звуци, проникнали в душата на малкия Георги. Когато бил на осем години, пада от високо. От удара се отлепват ретините на очите му. Приложеното лечение отдалечава пълната слепота. Родителите му го изпращат в училище „Николай Островски“ — Варна. Там завършва осми клас и допълнително още една година професионална квалификация за кошничар. Когато бил във втори клас, родителите му купили акордеон, нещо рядко срещано сред връстниците му. Това е първият му досег до музикален инструмент. По всяко време свири. Разтягат акордеона и неговите съученици. През толкова много ръце е минал, че накрая се поврежда. Георги започва да свири на пиано. Негови любимци стават Бийтълс, Елвис Пресли. Постоянно слуша по радиото техни изпълнения. Рок и попмузиката го завладяват. През 1963 пристига в Пловдив, постъпва на работа в предприятието на слепите „Успех“. Бил е на 17 години и скоро окончателно изгубва зрението си. Плете дамаджани, изработва меки папки, работи в куфарния цех. Вече умее да свири на няколко инструмента. Работи като музикант и певец в ресторант. Записва се в средното музикално училище в Пловдив. Успешно го завършва. Дарбата му получава признание. С любов и уважение по пеене го обучава Елена Вапцарова, а по пиано — Бистра Шопова. Талантът му го отвежда и в музикалния факултет на Пловдивския университет, сега Българска музикална академия — Пловдив. Негови преподаватели са били професорите Калина Жекова по пеене и Анастас Славчев по пиано. Успоредно с работата си сформира музикална група в предприятието, с която печели награди на съюзни фестивали на ССБ. Георги Холянов е утвърден и признат музикант и художествен ръководител. В Пловдив започва да композира и да изпълнява свои творби.

През 1981 година се премества в София. За кратко време пее в професионалния хор на слепите, а от есента на същата година е назначен за редовен учител по музика в софийското училище за деца с нарушено зрение. Там разгръща своите творчески сили. Създава четиригласен хор и тамбурашки оркестър. Ръководи естраден състав от ученици. Тогавашната директорка Димитрина Витанова му оказва доверие и му създава условия за пълноценна работа. Георги пише песни и инструментални творби, а те се изпълняват от хора и съставите на училището. По-нататъшното развитие в творческата дейност на диригента е организирането на състав „Усмивки“ през 1997 година. Детската формация получи популярност и на два пъти е носител на най-високата награда за младежко и детско творчество в столицата. Песните на композитора се запяват от детски състави в различни краища на страната. „Усмивки“ участват в многобройни концерти от училищната сцена до подиума на НДК. Вече излязоха четири техни компактдиска — „Моята кукла Барби“, „С баба на мач“, „Магаренцето Влади“, „Моята Барби винаги е с мен“. На път е да излезе пети диск — на синтезатор Георги изпълнява своя музика за релаксация. Заглавието е „Споко“.