Спас Карафезов - Сърцето вижда

В годините след Втората световна война е силна тенденцията към интеграция на организации на слепите. Постигането на тази цел обаче не минава гладко. Съпротивата е голяма от страна на ръководствата на дружествата „Тъмнина“ и „Мрак“. Представители на Националния съвет на ОФ са полагали нееднократни усилия да ги убеждават в необходимостта от обединението (на 5 февруари 1950 г. НС на ОФ е приел препоръка за обединение на дружествата). Достигнало се е до намесата на властите и висшия партиен орган:

Решение на ЦК на БКП:

Централният комитет на Българската комунистическа партия, отдел „Секретариат“ — 28 юни 1950 година, София.

До другаря Терпешев,

До другаря Ф. Козовски

До другаря А. Стойков

Първо — Съюзът на слепите в България, дружеството „Тъмнина“ на ослепелите от войните, дружеството „Мрак“ на ослепелите работници от злополука в производството, да се слеят и образуват единен Съюз на слепите в България, който да подпомага народната държава във всестранните й грижи за слепите — трудоустрояване, обучение, образование и социално подпомагане на слепите и да провежда идейно-възпитателно и културно просвещение сред слепите.

Второ — В Съюза на слепите в България да не се създават секции за отделните категории слепи, а в централното ръководство на съюза да има отдели за слепите от войните и за слепите от злополука в производството, които да се грижат за подработването на специфичните въпроси на тези категории слепи.

Трето — Съюзът на слепите в България да се контролира и подпомага във всекидневните му работи от Министерството на труда и социалните грижи. (кн. 1, септември, „Животът на слепите“, 1950)

За осъществяване на цитираното решение са били нужни още осем месеца. Това доказва, че съпротивата наистина е била силна. На това място ще си позволя една асоциация с обединението на Германия през XIX век, което Ото Бисмарк е постигнал с „желязо и кръв“. Разбира се, всичко това е относително и сравнението е само условно.

Идеи за обединението са изразявани още преди Втората световна война. Обективната необходимост от обединение на сдруженията нашият знаменит съсъдбеник Петко Стайнов е изложил през 1941 г. Тогавашният министър на вътрешните работи Габровски е пожелал да се посъветва с директора на Народната опера и вече известен композитор. Поводът са били настъпилите конфликти в ръководството на дружеството на слепите, както и търканията между другите техни организации. В отговора си Петко Стайнов пише: „Аз също намирам, че неестествен е големият брой на дружествата на слепи, но това явление можем да си обясним само с изложените по-горе причини. Знае се, че основаването на тези дружества е могло да стане единствено с разрешението и одобрението на Министерството на вътрешните работи и Министерството на народното здраве. И ако в неговата специална служба е имало добро разбиране на това дело, правилно преценяване на нуждите му и една основна ръководна идея при удовлетворяването на тези нужди, нямаше да стигнем до днешната раздробеност в организациите, резултат от дейността на центробежните елементи в тях.“

По-горе в писмото си той обосновава самопомощната роля на сдружението на българските слепи, защитата на техните интереси, както и нуждата от единението на дружествата „Покровител“ и „Мрак“. Според него дружеството „Черен поглед“ е „случайно дело на също така случайни личности. Никакви особени нужди не оправдават отделното му съществуване, и то трябва също така да се слее с Дружеството на българските слепи.“ Трябва да се подчертае, че такова дружество не е било никога официално регистрирано и затова то не е имало свои представители на обединителния конгрес през 1951 г.

Би могло обаче от днешно гледище да се преоцени тезата в посоченото писмо на академика, където той пише: „Дружеството «Тъмнина» на ослепелите от войните, имащи военноинвалидни пенсии по своя характер и по поставените му задачи трябва да бъде отнесено към общия съюз на пострадалите от войните, който е най-естествената среда за него и който трябва да се нагърби със защитата на интересите на тази категория слепи.“ Казвам от днешно гледище, защото в Германия има отделна организация на ослепелите от войните. Що се отнася до България, не разполагам с данни да има още живи слепи, които да са изгубили зрението си на фронта по време на Втората световна война.