Спас Карафезов - Сърцето вижда

Ние можем да изпитаме истинско удовлетворение от това, че се наредихме между първите страни в Европа, които още през 1975 г. произвеждаха книги на касети. Дори тогавашният комитет по цените определи да закупуваме касетките по вносната цена. Една качествена касетка TDK-60 на пазара струваше 15 лв., а ние я доставяхме за по-малко от 1 лев. Сърцето ми прелива от признателност и благодарност към десетки хора, с които съм работил през тези години. Освен споменатите по-горе лица, ще добавя още инж. Антон Попов и Константин Константинов, който беше ръководител на брайловата печатница и за когото би трябвало да разкажа много повече на друго място, както и за операторите, библиотекарите… Дълбоко съм признателен и на всички актьори и диктори, които през десетилетията са правили записи в студиата на читалището и Съюза на слепите.

Говорещите книги през десетилетията са четени от хиляди слепи. Това безценно богатство е неотделимо и трайно свързано с техния живот. Изкушавам се да посоча само един пример. През 70-те години аз предоставих служебно битов магнетофон „Тесла“ на един строителен инженер. Той е участвал в изграждането на втората железопътна линия през Искърския пролом. Беше прикован на легло и изгубил зрението си напълно. В продължение на осем години до смъртта си той живя с говорещата книга. За края му разбрах, когато синът му, военен, върна магнетофона.

През 2002 г. се изпълват 40 години от първото малко професионално студио, изградено в читалището на слепите, а през миналата година се навършиха 25 г. от откриването на модерното студио в ССБ на ул „Найчо Цанов“ 172, по чиято технология и до този момент се работи.

От няколко години в САЩ, Англия, Франция, Италия, Германия и Япония се премина на дигитален запис. Преди пет години се създаде един консорциум DAIZY (дигитална информационна аудиосистема) в Швейцария. В него членуват най-големите библиотеки за слепи в света от близо 20 страни. Към него се присъедини и голямата американска фирма Microsoft. Япония и Канада изработиха два модела на апарати за прослушване, които имат някои от функциите на компютър. Продължителността на записа може да достига до 10 часа, да се променя скороста на четенето и да се намира веднага съответната глава, страница и ред в книгата. Някои страни, като Русия например, избират друг път за развитието на своята говореща книга със запаметяваща карта и приложение на формат MP3.

Човешко право е лишеният от зрение да има достъп до литературата и информацията. Това, че сега биват записвани нищожно количество заглавия в България, е една сериозна празнота в културната дейност на нашите организации. В България се издават годишно повече от 7000 заглавия и от тях по-малко от един процент са достъпни за слепите и слабовиждащи читатели на говорещата книга. Тази норма за другите страни е от 6 до 8 пъти по-висока. Надявам се, че с изграждането на ново съюзно фоностудио ще бъдат въведени съвременните дигитални технолгии и ще бъде постигнато едно по-добро задоволяване на потребностите от информация и литература. Това заслужават слепите и слабовиждащите хора от нашата страна, младото поколение, което по силата на човешкия прогрес трябва да бъде по-образовано, компетентно и интегрирано в обществото.

Този текст съм написал през месец юли 2002 г. Вече е в ход създавантето на новото дигитално студио на ССБ. Случи се да бъда при пренасянето на златния фонд в приземния етаж на сградата. Мой дълг е да предупредя съюзното ръководсттво, че отговорнотстта е изключително голяма. То трябва да се съхранява при подходяща температура и влажност и да се създадат подходящи условия за оперативна работа. Трябва да се знае всяко място на книгата и да бъде отбелязано в компютърен каталог. Вече имаме примери за злоупотреба, както това стана с изхвърлянето на брайловите клишета или безотговорността за тъй наречената „Световна брайлова печатница“. Искам да пожелая успех на всички специалисти в бъдещото студио, на които им предстои записът на лента да бъде прехвърлен върху диск.

Януари 2003 г.

Колебах се дали е редно да включа в това издание текста по-долу, който е отпечатан в брой 10 с продължение в брой 11 от 1990 година на сп. „Зари“. Направеният в него анализ и прогнози ме накараха окончателно да го вместя в този раздел. Струва си да бъде прочетен отново от нашите специалисти, които отговарят за стопанската дейност в ССБ. Изложението има стойност и днес. След 16 години от публикацията му Съюзът на слепите все още е най-големият работодател за хората със зрителни увреждания в страната. В него обаче работят приблизително 200 слепи и слабовиждащи, повече от половината са администратори или организационни кадри. Над 25 пъти са намалели заетите в производствената му дейност. Най-голямото предприятие в гр. Пловдив не работи. Така е и в Кюстендил. Вече никъде няма производствени филиали към предприятията. По неколцина слепи се трудят в Стара Загора, Шумен и Русе. До минимум е редуцирано участието във все още работещите предприятия в София и Варна. По данни на ССБ в края на 2005 година извън неговата система са заети на работа около 300 слепи и слабовиждащи. Според мен това число е завишено. За мое удовлетворение поставеното начало в специалното образование на слепите масажисти през 1976 година донесе своите плодове. Над 120 души масажисти с увредено зрение намериха реализация на трудовия пазар. Увеличи се и броят на юристите и заетите с висша квалификация. Надявам се след приемането ни в Европейския съюз да се засили тенденцията на разкриване на работни места за хора със зрителни увреждания.