Спас Карафезов - Сърцето вижда

Електрониката понякога отнема, а понякога осигурява работни места на слепите. На мода излезе професията на оператори и програмисти. Тя предизвиква доста емоции и мечти. Този отклик разкрива сложността на целия проблем — трудността да се намират нови професии за слепите хора. Но в развитите страни тази специалност не оправда големите надежди. Бързото развитие на компютърната техника измести приложението на големите машини. Това пък създаде нови възможности за слепите — да се обзавеждат техните бюра и да се прилагат компютърни програми в професиите им. Моделът на трудоустрояването предполага да се даде тласък на професионалното ориентиране още в специалните училища и в рехабилитационните звена. Може би 40% от завършващите средния курс в тях продължават своето образование. В този поток трябва да се обхванат и късноослепелите младежи. България има вече традиции в интелектуалните професии — учители, юрисконсулти, музиканти, научни работници — област със значителни перспективи.

Към бъдещия модел за трудоустрояване могат да се отнесат още три съставни части — обзавеждане на работно място със съвременни помощни средства, организиране на специализирана служба, която да издирва работни места и да насочва подготвените, и най-важната — законодателната уредба. Споменатото вече 65 ПМС не изчерпва проблемите на трудоустрояването. То насърчава предимно специалните предприятия и фирми за трудоустроени лица. Тези предприятия са и ще останат минимален процент от общия брой фирми в страната. Постановлението не подкрепя интеграционния път за трудоустрояването. Социалните разпоредби трябва да се допълнят с установяването на квоти за заетост и система за обезщетяване при безработица, независимо от правото на пенсия.

В Германия действат три закона — за тежката инвалидност, за насърчаването на труда и за подпомагането. В тях е регламентиран един разгърнат модел на трудоустрояване. От състава на всяка фирма се резервират 6% от местата за инвалидите. При фирма с 16 работещи седемнадесетото място е предназначено за инвалидите. Ако то не е заето, се изплаща изравняваща вноска към фонд, средствата от който са предназначени за професионалната рехабилитация.

Г-н Уйлям Брук, бивш министър на труда в САЩ, сега председател на Федералната комисия за професионална подготовка, твърди, че сме изправени пред трета индустриална революция. При нея от значение ще бъде качеството на труда. Трудовата борса ще търси висококвалифицирани и компетентни специалисти. Ето защо в началото на азбуката на всеки модел за трудоустрояване е професионалната подготовка. Това особено много важи за слепите, за да получат по-добър шанс в съревнованието за работа.

Гаранцията за осъществяване правото на труд е в ръцете на обществото. През юли т.г. президентът на САЩ Джордж Буш подписа закон за инвалидността. Според него никой работодател в страната не може да отхвърли желанието на инвалида за работа. Това би се сметнало за дискриминация.

В нашата страна предстои да се приеме нова конституция и законодателство. Нека се надяваме, че в това нормотворчество ще бъдат защитени специфичните интереси на инвалидите в условията на свободния пазар и конкуренцията. Можем да очакваме, че през следващото десетилетие незрящите ще работят извън системата на своята организация.

Август 1990 г.

Тази година ще отбележим един юбилей в образованието на слепите хора. Изпълват се 25 години от началото на първия курс за слепи масажисти. Тази професия е изключително подходяща за хора със зрителни увреждания. Тя се практикува от незапомнени времена и почти във всички страни на света. Професионалното обучение в Европа започва от началото на миналия век. След Първата световна война в една част от европейските държави се обучават изгубилите зрението си на фронта слепи в организирани за тях курсове. В това отношение България беше изостанала. Дори в съседните балкански държави една значителна група от слепите работиха като масажисти. В продължение на две години трябваше да се защитава пред някои висши чиновници необходимостта от въвеждане на тази професия у нас. Дори се смяташе, че при наличие на производствени предприятия на Съюза на слепите едва ли е уместно да се пристъпва към подобно решение. Най-после, на едно съвещание през пролетта на 1976 г. между представители на тогавашните министерства на Народното здраве, Народната просвета и Комитета по труда и социалните грижи и ССБ в лицето на пишещия тези редове се достигна до необходимото решение. През есента на същата година се сформира паралелка за обучение на слепи масажисти в Института за средни медицински кадри на ул. „Кирил и Методий“ в столицата. Бих искал да изтъкна заслугите в това отношение на покойния вече директор на училището доктор Зографски, на първия висококвалифициран преподавател, днес доцент доктор Димитър Краев, чийто учител по масаж във Виена е бил сляп, на първите преподаватели. Не съм в състояние да посоча в момента всички, които положиха грижи и усилия за успешния край на първите курсове. Съюзът на слепите пое издръжката на курсистите, техния подслон и храна. Тогава все още нямаше общежитие и трябваше да се търсят други, неудобни начини за настаняване. Това добре могат да си спомнят първите курсисти: Райна Младенова, Симеонка Петрова от Дряново, Осман Мустафов, Христина Николова, Златка Нановска, Мария Калчева, Калчо Калчев от Пловдив, Фикри Мехмедов от Кърджали, Снежана Жечева от Шумен, Петър Дончев от Враца, Байрям Закиров, Любомир Сребрев, Лиляна Ахтарова от София. Лечебната практика на курсистите се провеждаше в Окръжна болница и Втора градска болница. На това място не бих искал да пропусна и заслугите на проф. Костадинов, който като директор на рехабилитационното заведение в „Овча купел“ и изпълняващ отговорна ръководна длъжност в тогавашното министерство на народното здраве, създаваше условия за успешно приключване на учебната подготовка на слепите курсисти. Ще добавя още д-р Пенчева — физиотерапевт, доц. Любомир Тодоров, по-късно д-р Угринов.