Спас Карафезов - Сърцето вижда

Тоталитарният подход и централизмът създадоха измамен комфорт. Слепият човек не може да се бори самостоятелно в живота, той чака всичко да получи наготово и живее с мисълта, че системата трябва да му осигури работа и жилище, транспорт, услуги и удобства, организирано запълване на свободното му време. Тези инкубаторни условия обезличават индивидуалността, спират стремежа към интеграция в обществото. С такъв маниер се действа и в цеха, и в организацията, където се очаква друг да осигури условията — по-горното звено. Ведомствеността е просмукала всички пластове на работата. Тя деформира съзнанието.

Може да се направи още една тъжна констатация, че държавните и обществени структури пренасочват новоослепелите бързо и бюрократично към Съюза на слепите, без самите те да положат грижи и да потърсят други решения за трудоустрояване по придобитата вече специалност или за оставане в досегашния колектив, което все още е в сферата на хипотезите. Още от болничното легло или контакта с експертните комисии и службите за социални грижи новоослепелият е вече обречен на този дезинтеграционен път.

Налице са многобройни примери за прекомерната централизация в системата, за незаинтересованост и консерватизъм. На третия пленум на ЦС от 15 юли 1982 г., посветен на техническия прогрес, бяха приети нелоши по своя замисъл програми като тази за намаляване на ръчния и непривлекателен труд, въвеждане на механизирани и автоматизирани процеси, за промяна структурата на изделията. Поставените срокове изтекоха, а преобладаващата част от заплануваното не се изпълни. Съществува мнение, че специалните предприятия са сегрегационна форма за трудоустрояване. С това можем да се съгласим. Но засега животът е по-силен от схващанията. След като няма къде да се отиде, естествено е да се потърси реализация в тях. Дори слепите масажисти предпочетоха да се върнат в ПП „Успех“, където с по-малки усилия получават по-високо възнаграждение. А вероятно тази група ще се насочи отново към своята професия. Към това ще я принудят престоите и по-високоплатената вече работа на физиотерапевтите и масажистите. Дали ще се приобщиш към обществото, най-напред зависи от тебе, от твоите усилия или шанс. Можеш да живееш в жилищен блок или да работиш в колектив на виждащи и пак да се чувстваш самотен и изолиран. Там, където има улеснения и комуникации, където животът е по-пълен с контакти, правиш първите стъпки към интеграцията. Останалото е умение за общуване.

Така, както функционира нашата система като модел на трудоустрояването, изчерпва своите възможности. С нея не може да се прекрачи в XXI век. На Запад също действат защитени работилници. В тях се трудоустрояват предимно хора с допълнителни недостатъци или такива, които имат по-малък шанс за намиране на работа в обществото. В напредналите страни се разкрива една тенденция, характерна за последните двадесет години. Слепите губят своите места в индустрията, където прониква автоматизацията и се постига висока производителност. Нашата система предлага места в производството и в перспектива трябва да се разглежда само като част от общия модел за трудоустрояване на хората с нарушено зрение. Безспорно тя ще се запази и ще бъде покровителствана от държавата. Тя ще бъде все още необходима за осигуряване препитанието на нуждаещите се в трудоспособна възраст. Затова е необходимо да бъде подкрепяна от обществото и неговите институции. Нейното съществуване ще бъде право пропорционално на икономическата й ефективност. Разбира се, това не може да стане с призиви и заклинания, а преди всичко чрез лична заинтересованост — участие в печалбите и дивидентите, понасяне на загубите, назначаваме на професионално подготвени и компетентни ръководители, мениджъри, които гъвкаво да обновяват продукцията и да се съобразяват с нуждите на пазара.

В целия свят нараства заетостта в сферата на услугите. Ще се откриват възможности в търговията, в здравното и административното обслужване на населението. По-широко приложение ще намира секретарската и координаторската работа. Тези тенденции ще изискват организирането у нас на курсове не само за масажисти, физиотерапевти, секретари-стенографи, за заети в различни услуги, търговски и селскостопански работници и т.н., но и курсове за преквалификация и пренасочване. Международната организация на труда и други организации и институти предлагат списъци за възможните професии, които могат да се усвоят от слепите и слабовиждащите. Днес се отчитат пропуски в аграрната политика на България. Струва ми се, че доста лозунги вдигнахме и ние за селскостопанската рехабилитация, но въпросът за нея остава все още открит. Тук ние имаме голямо поле за дейност.