Стивън Кунц - Полетът на Интрудър

— И така, пилетата ми — каза дежурният офицер, — и двамата отивате да летите с А-6Б.

— Ехе — възрази Джейк. — Аз нямам квалификация за Б-то. Даже и не съм сядал в такова проклето нещо.

— Е, Коул е сядал, а освен вас двамата не остана никой друг, така че ще летите. Така каза Каубоя.

Коул раздвижи леко ъгълчетата на устните си в знак на уверение.

— Аз бях инструктор на Б-варианта. Ще ти кажа какво да правиш.

А-6Б беше Интрудър, превърнат в платформа за изстрелване на антирадарни ракети, или АРМ. На мястото на навигационния компютър за атака, в А-6Б имаше чувствително електронно оборудване, което засичаше вражеските радари, така че системата за насочване на АРМ-а се настройваше на честотата на радара преди изстрелването на ракетата. В ескадрилата имаше две такива специализирани летателни машини.

А-6Б можеше да носи два вида ракети, АРМ тип „Шрайк“ и АРМ стандартен тип, или СТАРМ.

Радарният оператор можеше да отклони „Шрайк“ от полета му към радара-мишена, ако изключеше радара. И виетнамците бързо бяха забелязали това. Но от ракетите „Шрайк“ така или иначе имаше полза, понеже караха врага да изключва радарите си. СТАРМ притежаваха компютър и инерциална навигационна система, които им позволяваха да запаметят разположението на радара-мишена и да долетят до целта, дори радарът да спре да работи. СТАРМ действаха убийствено безотказно и бяха много скъпи.

Докато Джейк и Коул се мотаеха с А-6Б, Сами Ландийн и Харви Уилсън щяха да кръстосват делтата на Червената река, с цел бомбардировки. Върджил дръпна Джейк в ъгъла на стаята и го инструктира върху специализираното оборудване на ракетоносача. — Що се отнася до тактиката — посъветва го навигаторът, — ние просто ще си кръжим на височина, където всеки може да ни види и ще оставим ракетите да действат. Може пък да се окаже интересно.

Наистина може и да се окаже интересно, помисли си Джейк. На излизане от залата за инструктаж Сами се присъедини към него, на път за гардеробната.

— Забеляза ли, че Заека Уилсън има назначено нощно пробно кацане?

— Ъхъ... Сигурно луната е в пълна фаза.

— Или на хоризонта се задава „Сребърна звезда“ 31 31 „Сребърна звезда“ — една от най-високите награди, които се дават на военнослужещи в американската армия .

Пресякоха бреговата линия на Северен Виетнам на височина осемнадесет хиляди фута, в ушите им бипкаха сигналите на няколко обзорни радара. Силният вятър беше избутал ниските следобедни дъждовни облаци на запад към планините и на небето беше останал само високият цирусов слой, който изцяло скриваше звездите. Двата бомбардировача трябваше да летят по продължение на границата още цели пет минути.

— Дай да им се попречкаме на жълтите и да им привлечем вниманието, за да могат да се промъкнат другите — каза Коул и Джейк се съгласи, защото знаеше много малко за тактическите действия на А-6Б.

И двата бомбардировача бяха изпратени срещу предполагаеми струпвания на военни камиони на източния край на Ханой. Коул предложи да се движат на около двадесет мили на изток от Северновиетнамската столица, за да могат да изстрелят ракетите по силно концентрираните в покрайнините на града вражески ракетни площадки. Носеха два СТАРМ-а на пилоните от вътрешната и два „Шрайк“-а от външната страна. Още докато бяха на палубата, Графтън внимателно беше разгледал белите ракети. СТАРМ бяха огромни, четиринадесет инча в диаметър, дълги петнадесет фута; тялото им съдържаше твърдо ракетно гориво, а бойната глава беше предназначена да поразява по-скоро с шрапнел, отколкото чрез взривната вълна. „Шрайк“ бяха по-малки, около осем инча в диаметър, дълги девет фута, направлявани от канарди — плоскости, наподобяващи крилца, монтирани по средата на цилиндричния фюзелаж.

— Изстрелвал ли си ракети досега? — запита Коул.

— Не и нощем.

— Когато тези стартират нощем, могат да те заслепят, ако гледаш навън. Даже и жълтите ще видят запалването, ако няма облаци. Цяло зрелище.

Първата ракета, която щяха да изстрелят, беше „Шрайк“ и се намираше на пети пилон на дясното крило. Пилотът хвърли поглед назад към пилоните от ляво, но в тъмата не можа да различи нищо. При все това, ракетите си бяха там, в готовност.

Всичко, което се искаше от двамата летци, беше да открият цел. Първият накъсан сигнал долетя зад тях от един локатор за управление на огъня — от типа, който НАТО кодирано наричаше „Файъркан“. Той ги откри и се залепи за тях. Джейк започна да криволичи насам-натам, за да не може едрокалибрената артилерия на „Файъркан“ да се прицели добре.