Стивън Кунц - Полетът на Интрудър

— Откъде имаш толкова доверие в способностите ми? — запита пилотът.

— Имах един чичо с нос като твоя.

Сигналът на „Файъркан“ се загуби и вече само пресекливите звуци на обзорните радари нарушаваха тишината. Един „Фансонг’“ ги проследи за няколко секунди, после и той замлъкна.

Чакането е най-трудно, помисли си летецът. Чакаш за инструктаж. Чакаш катапултът да те изхвърли, чакаш да започнат да стрелят по теб. От това сигурно се е оплаквал и първият воин на тая земя, но и да го знаеш, чакането не става по лесно.

Антиракетната лампа отново засвятка. Джейк хвърли поглед към строба върху индикатора за посоката, който показваше, че радарът се намира вдясно и отзад. Бързо зави, като поддържаше същата височина и се взря в тъмата. Видя две ракети в полет, а докато наблюдаваше, се вдигна и трета. Лампичката проблясваше, пищеше и сирената.

— Три ракети — каза Графтън. В отговор получи само изсумтяване.

Пилотът задържа самолета в завой, докато ракетите смениха позициите си и се оказаха вдясно отпред, все още под него продължаваха изкачването. От земята се вдигна четвърта и се стрелна нагоре.

— Четири — каза Джейк на Коул. Навигаторът се изпъна и се огледа.

— Насочи самолета към радара и вдигни носа на петнадесет градуса — заповяда той. Пилотът се подчини и ракетите изчезнаха от поглед, скрити от носа на машината.

— Задръж така! — каза Коул.

Стомахът на Графтън се сви на топка. Това, че не виждаше ракетите, го ужасяваше. От това и от фалцетния писък на системата, сърцето му лудо се разтупа.

— Стреляй! — нареди Коул и пилотът дръпна спусъка с показалец, а с палеца натисна бутона за ракетите. Върджил му беше казал да натисне и двете едновременно и да ги задържи така за една секунда — бяха взети предпазни мерки срещу случайна стрелба по невнимание. И цяла вечност по-късно бялото огнено кълбо със свистене проблесна под дясното крило. Джейк видя как фигурата на навигатора се очерта на фона на ослепителната светлина, която се стрелна напред и угасна за частици от секундата.

— Полутоно 32 32 полутоно — фигура от пилотажа, при която самолетът се обръща по гръб и изпълнява снижение, като излиза от фигурата в посока обратна на посоката, от която е влязъл с увеличена скорост ! — нареди Коул, щом видя, че пилотът не успя да отреагира достатъчно бързо.

Заслепен от неочаквано ярката светлина, Графтън инстинктивно бутна лоста наляво и завъртя самолета на сто и осемдесет градуса — или поне се надяваше да е така — после остро се насочи надолу. Замига бързо с очи, понеже не виждаше нищо.

— Отражателите! — напомни му навигаторът. Джейк натисна няколко пъти бутона за диполните отражатели.

Постепенно свикна с тъмнината. Започна да различава контролното табло и авиохоризонта. А сега вече разчиташе и показанията на авиохоризонта. Самолетът беше обърнат обратно, насочил нос под седемдесет градуса надолу. Антирадарната лампичка все още просветваше. Защо тия жълти още не бяха угасили радара? Той блъсна лоста напред, зави надясно и насочи носа нагоре, докато се взираше в небето за идващите ракети. Видя ги над себе си, подредени в редица. Първата беше високо и вече се насочваше надолу, но щеше да ги подмине.

— Има още зад нас — каза Коул.

Джейк наклони рязко надолу лявото крило и завъртя около него самолета като около ос. Погледна индикатора. Радарът, към който бяха стреляли, беше спрял да излъчва сигнали, но зад него друг насочваше още ракети. Забеляза приближаващите се светещи точици и продължи да завива, като леко отпусна носа надолу, за да не загуби скорост. Искаше му се да пикира още по-рязко, за да набере инерция, понеже се движеше само с триста възела, но сега се намираше на височина дванадесет хиляди фута и ако изстреляха по него друга ракета, щом минеше десетте хиляди можеха да го принудят да се спусне почти до земята.

Ракетите бяха на неговата височина на два часа. Тогава Джейк изправи от крена и бутна лоста напред, докато той и Коул увиснаха на коланите в безтегловност, при нулево претоварване. Описвайки парабола, той бавно отпускаше носа долу. Работата на двигателите беше по-ефикасна, защото при нулево претоварване нямаше подемна сила, а от там и индукционно съпротивление 33 33 фиксатори на РУД — механични ограничители, без освобождаването, на които ръчките не могат да бъдат придвижени зад определена позиция . Скоростта бързо се вдигна до четиристотин възела. Челната ракета явно нямаше да ги улучи, но другата след нея коригираше курса си. Пилотът натисна бутона за отражателите, обърна надясно и здраво блъсна лоста напред. Ето! И втората ракета ги пропусна. Антиракетното предупреждение спря, щом втората СА-2 избухна в кълбо бяла светлина на около две хиляди фута встрани. Джейк започна да изкачва и обърна на северозапад. От внезапно настъпилата тишина по тялото му пробягнаха тръпки. Предупредителното пищене беше замлъкнало, антиракетната светлина беше угаснала, но за колко време?