Стивън Кунц - Полетът на Интрудър

— Дявол, не го оставяйте да се изплъзне!

— Натикай си го! — изкрещя Графтън и като дръпна рязко ръчките назад и включи въздушните спирачки, заби носа надолу.

Една ракета се стрелна отпред и отгоре. Той дръпна лоста назад, за да избегне земята. Когато обаче понечи да увеличи отново режима на двигателите, ръчките не помръднаха. В следващия миг всичко в кабината угасна.

Света Майко! Без да иска беше преминал фиксаторите 34 34 форсаж — ограничен режим на работа на двигателите на бойните самолети, при които за сметка на рязко увеличаване разхода на гориво се постига допълнително увеличаване на тягата на реактивния двигател за малък газ на ръчките и беше изключил двигателите. Въздушните спирачки все още бяха отворени, но със загубата на електрическа мощност те щяха да се приберат. Той отчаяно опипваше зад себе си за лоста на аварийния генератор — турбината задвижвана от вятъра. Трябваше му електричество, за да запусне отново двигателите.

Къде ли е той? О, Господи, не!

В тъмнината пръстите му попаднаха върху лоста и той го дръпна със силата на обречен.

Лампите отново светнаха. Лявото крило беше наведено надолу. Той го хоризонтира.

Двеста и петдесет възела! Натиснат с палец бутона за авариен запуск, Джейк придвижи ръчката на левия двигател напред. Крилата са хоризонтално, 400 фута. На сигналното табло замигаха предупредителни светлини: и за генераторите, и за горивото, и за маслото. Все едно коледна елха. Без шума на двигателите, пилотската кабина беше тиха като гроб.

— Запалвай се! — изкрещя той на непокорната машина и хвърли поглед към аварийния жироскоп. Ако прекъсвачът на аварийните свещи беше гръмнал, двигателят никога нямаше да се включи. Прекъсвачът се намираше на едно табло, близо до лявото му стъпало, но пилотът нямаше време да го провери. Държеше бутона за запалването постоянно натиснат. Двеста и десет възела. При това тегло, без задкрилки, загубили мощност, те сигурно щяха да прекратят полета при скорост сто и осемдесет възела.

Двигателят запали с ясно доловим стон. Агонизиращо бавно, цифрата на оборотите се вдигаше към шестдесетте процента малък газ. Исусе Христе! Ето ги!! Шестдесет процента! Придвижи лявата ръчка напред, до упора и започна запуска на десния двигател. Циферблатът показваше сто деветдесет и пет възела.

— Само на сто фута сме — предупреди го Коул. Джейк отново хвърли поглед към скоростомера. Заковал е на сто деветдесет и пет. Оборотите на левия двигател все още нарастваха към осемдесет и пет процента. Дръпна леко лоста към себе си и тримува. В момента, когато левият излезе на максимален режим, температурата на десния тръгна.

Когато и двете ръчки за двигателите бяха бутнати докрай, той включи генераторите. Антирадарните индикатори бяха тъмни. В слушалките не се чуваше нищо. Светлините на сигналното табло бяха изгаснали. Двеста и петдесет възела, скоростта се вдигаше.

— Блек Ийгъл, тук Дявол, „на вода“ сме — съобщи Коул.

— Къде бяхте? Не отговорихте, когато ви виках.

— Ъ, имахме малко технически проблеми — каза Коул, — къде е бандитът?

— Мустангите са по петите му.

— Радвам се, че не съм в тоя МиГ, когато зад мен са тези Фантоми — изкоментира Коул по СПУ-то.

Джейк се изкачи до петстотин фута и се задържа там, като от време на време криволичеше. Бяха навлезли тридесет мили навътре в океана, и тогава той реши, че сърцето му може и да не изхвърчи от гърдите. Чак тогава започна да набира височина и дръпна обратно ръчките от фиксаторите на максималния режим.

Докато Коул говореше по радиото, Графтън свали кислородната маска и изтри потта от челото си. Господи, Господи!

Докато чакаха ред за кацане, Джейк Графтън каза на Коул, че е едно смахнато, шибано копеле.

— Защо искаше да изстреляш и последния СТАРМ?

— От онзи „Фансонг“ изпращаха информация за височината и разположението ни на МиГ-а. Векторираха го, докато той се приближи и ни притисна. Така Червеният Барон знаеше къде да ни открие. А ти защо изстреля последния „Шрайк“ в земята?

— Помислих си, че ако поиска да ни пусне ракета с топлинна глава, изстрелването на „Шрайк“-а щеше да ни осигури няколко секунди повече. И без това щях да изхвърля ракетните пилони, така че не исках да оставя на жълтите да си играят с невъзпламенена ракета.

— Знаеш ли, Графтън, ти си единственият пилот, който познавам, умишлено изключил двигателите по време на въздушен бой. И то толкова близо до земята.