Стивън Кунц - Полетът на Интрудър

Огън от зенитна артилерия проряза нощната тъма на около 15-20 мили на юг.

— Май нашите бомбардировачи са пристигнали. — каза Джейк на Коул по СПУ-то. — На тази честота ли си, Сами? — запита той по радиото. Изтри потта от челото си с ръкавицата.

— Приемам — гласът на Ландийн.

— 5-0-3? — запита той, забелязвайки нова стрелба от зенитна артилерия малко по на север.

— Тук сме — каза Заека Уилсън. Джейк чу как Коул включи микрофона.

— 5-0-6, на какво разстояние сте от целта?

— На около четиридесет мили — отговори Ландийн.

— Изкачете се на петнадесет хиляди фута и останете там за известно време — предложи навигаторът. — Ще ви използуваме за стръв. — Ландийн натисна бутона на микрофона си в знак, че е разбрал.

Е, помисли си Джейк, не служим ли всички ние за стръв.

— Ако стрелят по Ландийн от Ханой — каза Коул на Графтън, — ще изстреляме СТАРМ-а веднага, щом видим първата ракета. Там има едно място, което се обажда от време на време и аз съм настроил СТАРМ-а на неговата честота.

Ако имаха късмет, стандартната ракета щеше да се закове в курс към този „Фансонг“ дори да изключеха радара, преди тя да го е достигнала.

Ако имаха късмет.

Графтън се издигна на осемнадесет хиляди фута и намали режима на двигателите на 90 процента. Някъде трябваше да спестят малко гориво. Насочи самолета към Ханой и се заизкачва още за сметка на скоростта. Потенциалната енергия от набраната височина винаги можеше да обърне в скорост, просто като пикира.

— Качвай с не повече от пет градуса — посъветва го Коул. Фойерверкът на зенитната артилерия отдолу указваше движението на Сами през тъмното пространство. Кога ли ще изстрелят нова СА-2? Джейк отново изтри вежди с облечен в ръкавица пръст.

— Братче, как само се забавляваме — промърмори той. Коул го погледна. — Морган обичаше да казва така — обясни Джейк.

— Ето! — посочи Върджил. Пилотът видя малката светеща точица отпред и вдясно. Този път затвори очи, щом натисна бутоните върху лоста. Чу свистенето на възпламеняващата се ракета и усети зад клепачите си яркото огнено кълбо на СТАРМ-а. От изстрелването на първата вражеска ракета бяха изминали може би три секунди.

— След вас върви една СА-2, а ние пуснахме СТАРМ — каза Коул на Ландийн. — Останете на височина петнадесет хиляди колкото можете повече — Навигаторът още не беше доизрекъл думите си, когато се вдигна втора СА-2 и полетя по дирята на първата. Върджил погледна прибора върху контролното табло и уведоми пилота:

— Управляват ги.

Тяхната антиракетна система мълчеше, понеже радарът „Фансонг“ не насочваше ракетата по тях.

— Остани така още малко, пиленце — прошепна Коул по СПУ-то. Джейк знаеше, че той всъщност говори на вражеския радарен оператор, който седеше в полутъмния фургон и наблюдаваше върху дисплея светещата точка, представляваща Дявол 506. Само още няколко секунди и...

Вниманието на пилота беше приковано към мястото, откъдето в тъмнината бяха изстреляни двете неприятелски ракети. Наложи си да не обръща внимание на шлейфа изгорели газове от двете СА-2, които очертаваха линия, паралелна на невидимата земна повърхност и се носеха право към Сами и Марти Грийв.

— Достатъчно дълго висях тук — обяви Ландийн по радиото.

— Изключиха радара — отговори му Коул.

Ракетата СТАРМ не се виждаше, понеже беше изчерпала горивото си точно преди да започне да се насочва към целта, водена от излъчванията на „Фансонг“.

После Графтьн видя как нещо припламна и угасна и каза това на Коул. Навигаторът сви рамене.

— Може и да сме го улучили.

Той натисна няколко бутона по таблото за управление на въоръжението и подготви за изстрелване втората СТАРМ.

Пилотът направи завой и остави носа да се насочи надолу. Премина хоризонтално на височина осемнадесет хиляди фута. Обзорните радари все така ги засичаха, а друг „Файъркан“ веднага се залепи за тях. Джейк видя примигващите отблясъци от бомбите на Ландийн, а след минута, малко по-близо, още една такава поредица от фойерверки на мястото, където трябваше да се намира целта на заместник-командира. Светли петна от трасиращи снаряди се появиха близо до траекторията на бомбардировачите.

Джейк и Коул продължиха по курса, докато бомбардировачите пресякоха делтата по посока на брега. Локаторът за управление на ракетите не се чуваше. Ландийн най-накрая съобщи, че е „на вода“, минута след него и Заека Уилсън напусна противниковата територия.

Летяха на югоизток с постоянна скорост четиристотин възела и височина осемнадесет хиляди фута, към океана, който ги очакваше. Около Хайфон се разнесоха сигналите на друг „Фансонг“, от лявата им страна. Той прозвуча за няколко мига, после спря. Цикълът се повтори след половин минута. Джейк се взря в тъмнината отдолу в очакване на светещи точки, издаващи приближаването на ракети. Нямаше нищо.