Стивън Кунц - Полетът на Интрудър

— По дяволите, много добре знаеш, че забърках тази каша неволно. Просто сгреших. Ами ти защо не се катапултира?

— И да те оставя да си извадиш кестените от огъня и да се върнеш на кораба без навигатор? Щях да стана за присмех на цялата авиация.

— За малко, и бяхме свършили.

— Да, но не стана. Това е важното. — Навигаторът облегна назад глава и затвори очи.

Джейк Графтън слезе от пилотската кабина надолу по стълбата, като се държеше здраво с двете ръце. Докато вървеше след високата фигура на Върджил Коул усещаше, че краката му са омекнали. Твърде изтощен, за да стои прав, той помоли Коул да отиде сам на спец-разбора и се запъти право към залата за инструктаж, където се строполи на един стол. След минута реши, че му се пуши и се раздвижи само колкото да извади пакет цигари от джоба на левия ръкав.

Влезе Ландийн и се стовари на стола до него. Графтън набързо му обрисува срещата с МиГ-а. Скоро го наобиколиха пет-шест мъже, които го обсипаха с въпроси и нервно се изсмиваха на отговорите му.

— Мустангите са догонили МиГ-а — каза Марти Грийв.

— „Не го оставяйте да се изплъзне!“ — изпищя Ландийн. Всички намериха забележката за много забавна.

— Сега зная как се е почувствал пророк Йона, преди да го глътне кита — добави Джейк.

— А как се представи Коул? — запита Ландийн, когато смехът утихна.

— Това шибано копеле е същински тигър — каза Джейк. Прякорът „Тайгър“ здраво се прилепи за мълчаливия навигатор.

— Приляга му — казваше Джейк с усмивка на приятелите си.

Щом започна филмът, Джейк слезе в каютата си, съблече се и се запъти към банята. Водата му действаше добре и той се изкуши да я остави да тече, докато се сапунисва, но после се отказа.

Натъркан от глава до пети, той отново завъртя кранчетата. Водната струя потече на пръски и намаля, а после закапа и спря. Някой, някъде по кораба беше спрял водата. Джейк се облегна на стената на душ кабината. Сапунените мехурчета по тялото му запукаха тихичко.

Върна се в каютата и се изми с вода от умивалника. Попи с кърпа локвите около себе си, после облече чисто бельо и седна на бюрото. Протегна ръце под лампата и ги загледа — те трепереха като ръце на старец. Трябваше да напише няколко страници, но не можеше да събере нито сили, нито да се съсредоточи достатъчно, за да започне. Впери поглед в тъмната част на стаята и се замисли за Кали. Какво ли правеше тя сега? Дали танцуваше с някой конгресмен? Нейният свят беше толкова различен от неговия. Някой ден ще я заведе по хълмистите земи на Вирджиния, където въздухът е чист и мирише на бор.

А в родния му щат вече сигурно е настъпила зима. Дърветата са оголели, земята е покрита с влажни листа след късните есенни дъждове. Врабците се свиват в гнездата си от студ чак до обяд. Едрите птици се гушат в хралупите, а елените в леговищата си. Пред очите му изникнаха грациозните и плашливи фигури на кошутите. Те ще изскочат иззад някой иглолистен храст или боров клонак и ще се стрелнат между голите дървета, ще спрат на безопасно разстояние и ще се обърнат да погледнат кой е смутил спокойствието им. И отново ще настъпи тишина, единствено нарушавана от дишането и шума на стъпките му върху мокрия килим от листа. Той ще се огледа и ще седне на някой пън или повалено дърво с цигара в ръка или резен тютюн за дъвчене. След малко ще започне да усеща хладината на лекия северен или западен вятър, който се промъква между дърветата, спуска се по поляните и заобикаля хълмовете. А после може да се струпат облаци и във въздуха да се понесат няколко мързеливи снежинки. Той много пъти беше виждал да вали сняг в гората, когато милиардите летящи пухкави кристалчета смаляваха околния свят до сто фута в диаметър. Природата мълчаливо преобразяваше пейзажа. Но скоро студът ще пропълзи бавно през всеки кат от дрехите му. Ще го принуди да стане и тупне с крака по земята, да разпери широко ръце, вперил поглед в дъха си, който се виждаше, защото излизаше като пара. Той си припомни и преживя отново нощния си полет. Най-дългият миг в живота му беше, докато чакаше двигателят да се запусне, а Интрудърът да се срине всеки момент. Това, че изключи двигателите беше огромна грешка, от онези, за които беше казал на Кали, че не би допуснал. Колкото повече мислеше за житейския си път, толкова повече виждаше, че губи посоката му, и което бе по-лошо, запита се дали има човек, който изобщо да следи собствената си посока. Все пак някой сигурно разработва план за тази война! Но бойните им цели не представляват нищо. Какво се променя от това, че се залага и губи човешки живот! Войната продължава.