Стивън Кунц - Полетът на Интрудър

Взе чиста, колосана униформена риза, позаглади ръбовете и я облече. После свали от закачалката зад вратата коженото си пилотско яке, заключи стаята и се запъти надолу по коридора, мислейки за седалището на партията в Ханой. Дали Коул ще се съгласи? А Стайгър дали ще помогне да го локализират? Този Коул... Оказа се страшен тип на тазвечерния полет. Ами ако каже не? Няма! Ще каже да. И все пак, ако каже не?

По коридора пред лазарета той се блъсна в Лудия Джак.

— Ти защо не си в залата за инструктаж да гледаш филма, Графтън?

— Не ми е интересен.

— Май нещо е позагрубял полетът тая вечер, а? Предписвам ти едно кино и един хубав сън.

— Да, да, добре, Джак. Да намигна петдесетина пъти и да се покикотя малко. Прието.

Джейк продължи да крачи по коридора и забави ход чак след като зави зад ъгъла.

Коул седеше и слушаше думите на Графтън, а лицето му дори не трепваше. Тъкмо се бяха върнали от един нощен полет с танкер и сега бяха сами и пиеха кафе в столовата. Щом пилотът млъкна, Коул запита:

— Защо искаш да направиш това?

— Защото трябва да ударим нещо голямо, което да ги накара да се държат сериозно на масата за преговори.

— Съществува ли изобщо подобен обект?

— Сигурно. Например — Седалището на партията в Ханой. Водачите им. Има вероятност това да ги стресне. Мисля, че си струва риска.

— И какво искаш от мен?

— Ще имаме нужда от помощта на Стайгър, той ще осигури необходимата информация. Преди да излезем на брега миналия път, аз си изпуснах нервите с него, докато бяхме в гардероба и сега отношенията ни са малко обтегнати. Той сигурно ще ни помогне, ако подходим както трябва по въпроса, но все пак не е ясно.

— Аз ще говоря с него — каза Тайгър Коул.

— Ако Стайгър каже „не“ и после изпее всичко на някой, ти ще изхвърчиш, заедно с мен, затова че си говорил с него. — Джейк се размърда от неудобното си положение на стола. — Така или иначе, по-добре премисли всичко, преди да си казал и дума на Ейб. Могат да ни изправят на военен съд, дори само ако предложим да бомбардираме неразрешен обект.

— Ти пое същия риск преди малко, като ми заговори за това.

— Ъхъ — каза Джейк и се изчерви леко.

Коул се изсмя като ръждясала врата със скърцащи панти.

— Ако ни съди военен съд, шансовете ни да умрем спокойно на легло много се увеличават.

Час по-късно на вратата на Графтън се почука. Той отвори и видя Коул и Стайгър.

— Ейб иска да те пита нещо — каза Коул и двамата си намериха места да седнат.

— Добре ли разбрах това, което ми каза Коул? Наистина ли искате да бомбардирате Седалището на Комунистическата партия?

— Ъхъ. Точно така. Искаме да ги праснем по тиквата за разнообразие.

Ейб свали очилата си и ги почисти с носна кърпичка. Внимателно и бавно ги огледа, докато се увери, че по тях няма и петънце. Джейк му подаде една кутия топла кола. Той я отвори и отпи голяма глътка.

— Защо ще правиш това, Джейк? Защо рискуваш някой да разбере, че ти си бомбардирал червените в Ханой?

Пилотът прекара ръце по лицето си. Погледна първо Коул, после Стайгър.

— Трябва да ги ударим по-здраво. Там е цялата работа. Просто трябва да ги ударим колкото можем по-здраво.

— Ти смяташ ли да правиш кариера във флота? — запита Стайгър. Пилотът сви рамене. — А ти, Коул? — Навигаторът обърна палец надолу. — Тогава добре, понеже и у двама ви май има жилка непокорство. — Той забарабани с пръсти върху бюрото — Знаете ли, едно време мислех, че ще мога да направя кариера във флота. Но тази година, като ви гледах как излитате на бойни задачи, а аз самият не рискувам нищо... е, ами — отказах се. — Той погледна двамата летци. — По дяволите, дори не очаквам да ме разберете. Вие си рискувате задниците там горе, а пък аз съм малкия сополивко, който ви помага да разработите плановете.

— И не забравяй — каза Коул, — че отиваме право в Ханой. Никак няма да е лесно.

Джейк срещна погледа на навигатора си и кимна. Помълча малко, преди да заговори отново:

— Знаем, че и ти слагаш главата в торбата, Ейб. Знаем, също така, че искаме от теб страшно много. Вярно е, както каза, че ние всяка нощ се излагаме на опасност. На човек сигурно малко му трябва, за да стане заклет комарджия.

— Вие това не можете да го свършите без мен, нали? — каза Ейб — Ами ако ви ударят? Тогава аз ще бъда на топа на устата и ще разправям, че не знам какво, по дяволите, правите над Ханой. А аз не умея добре да лъжа.

Той поклати глава и очилата се плъзнаха надолу по изпотения му нос. Бутна ги обратно с пръст.