Стивън Кунц - Полетът на Интрудър

— И какво излезе? — Ейб разсеяно почука с молив по масата.

— Лоша работа.

— Много ли стреляха?

— Все едно да си натикаш оная работа в гнездо на стършели. Загубихме няколко самолета. Май урокът не беше кой знае какъв, само им дадохме да разберат, че и ние сме уязвими.

На излизане Стайгър прегърна Джейк през раменете за секунда.

— И се пазете — посъветва го той, разтворил широко очи, примигвайки зад очилата.

В коридора Джейк каза:

— Е, ти май наистина изкара акъла на Ейб.

— Тъкмо значи сме на един хал. И тримата ни е страх.

— Защо се съгласи тогава?

— Защото ти го поиска.

Докато слизаха надолу по стълбата. Коул, който беше отпред, добави през рамо:

— И защото не се печели война, ако не искаш да се биеш.

Вечерното небе се отразяваше в морето като в зацапано огледало. Не се усещаше и полъх на вятър. Дори вълните се бяха укротили под тежестта на неподвижния въздух. За да могат самолетите да бъдат изстрелвани по наклонената палуба, трябваше да духа насрещен вятър; корабът пореше водата и се тресеше от работата на четирите витла, които оставяха след себе си дълга река от пяна. Следата се проточваше назад и се губеше в гъстата мъгла, която размиваше контурите на небето и морето. От пилотската кабина Джейк наблюдаваше мъглата: при скорост 500 възела тя щеше да причини опасно намаляване на видимостта. Опита се да не обръща внимание на лошите си предчувствия, но безпокойството не го напускаше въпреки всичко.

Джейк се намираше зад дефлекторния щит на катапулт 3 по средата на палубата, когато видя, че боцман Мулдовски вдига табелата за съобщения пред пилота на „Фантома“ върху катапулта. Графтън не можеше да разчете какво пише върху нея, но се досещаше за съдържанието ѝ. Дежурният на катапулта предупреждаваше пилота, че самолетът няма да може да бъде изстрелян с обичайната разлика от 15 възела до скоростта на срива и отправяше молба да се справят някак и с по-малко. Боцманът се извърна. Несъмнено бе получил в отговор два вдигнати нагоре палеца — знакът за съгласие — но пилотът така или иначе нямаше друг избор, освен да се съгласи да излети с началната скорост, придадена му от катапулта. Главният инженер в котелното сигурно хапеше устни от напрежение — котлите не можеха да осигурят необходимата за главните турбини пара, така че едновременно да се поддържа желаната скорост на кораба и да се задействат с пълна мощност и четирите катапулта. Парата, съответно, трябваше да се ограничи и първи щяха да пострадат от това гигантските катапултни акумулатори. Ниското налягане в акумулаторите означаваше, че всеки самолет ще бъде изстрелян от катапулта с по-малка начална скорост и пилотите ще трябва сами да компенсират това. „Както винаги, помисли си Джейк, решението на всеки един проблем се осъществява в пилотската кабина.“

Фантомът върху катапулт 3 даде пълна тяга на двигателите и мъжете, обслужващи катапулта, изскочиха изпод корема на самолета. Ураган от изгорели газове прескочи дефлекторния щит и разтресе чакащия Интрудър. Пилотът включи и форсажа 35 35 координирано плъзгане — метод за кацане, който се използва от пилотите при силен страничен вятър и от всяко сопло се изстреля огнена диря, дълга десет фута. Клапите на тръбите се отвориха, за да се съобразят с нагорещените до бяло пламъци. Мулдовски отговори на поздрава на изтребителя и махна с ръка по посока на палубата. Фантомът се стрелна напред към небето.

Щом машината се отдели от палубата, носът ѝ бързо се вдигна нагоре. Продължи все така да се издига, докато не застана под ъгъл 25 градуса спрямо хоризонта.

— Господи! — възкликна Коул.

Пилотът на Фантома беше потеглил твърде силно лоста и бе загубил контрол над самолета. Без обичайната скорост, носът бързо премина отвъд оптималния ъгъл на изкачване и въздушният поток започна да се откъсва от крилата. От това приложната точка на подемната сила се премести още по-напред и носът се вдигна още повече, въпреки че пилотът вече беше бутнал лоста докрай напред.

Самолетът увисна така — орел с разперени криле — над морето. Носът му се намираше неестествено високо над останалата част от машината. После Фантомът изчезна от полезрението на наблюдаващите го от палубата мъже.

Мъртвата тишина по радиото изведнъж се взриви от подадени команди:

— Хвърляй бомбите!

— Хвърляй товара!

— Хвърли аварийно товара!

Командите продължиха, като се включваха и изключваха избирателно.