Стивън Кунц - Полетът на Интрудър

Пилотът хвърли поглед към радарния висотомер и изтри потта от челото си. Висотомерът беше започнал да работи веднага, след като навлязоха над сушата. Джейк снижи самолета до 400 фута.

Зенитната отбрана стреляше напосоки към небето — сякаш при звука на приближаващите се машини тя съвсем автоматично започваше да бълва отрова нагоре, към тях. Ако човек лети със свръхзвуков самолет, ще му бъде много по-леко, помисли си Джейк, понеже жълтите нямаше да могат да го чуват. Но и така те не могат да ни улучат, въпреки че летим само с 420 възела. Нищо не може да ни засегне, каза си той и потегли лоста за управление. Резките, бързи движения на самолета създаваха усещането за сигурност. Противовъздушните оръдия обикновено бяха разположени по пътищата върху насипите между оризовите полета в редица от по 2-3, най-много десетина. Оранжево-червените трасиращи снаряди на по-леките 12.7, 14.5 и 23-милиметрови оръдия, които стреляха с патронни ленти, се издигаха нагоре подобно на дълги, светещи гирлянди. Тази вечер мъглата пулсираше от блясъка им. В пилотската кабина, обаче, предизвикателните им гърмежи биваха заглушавани от шума на двигателите, пищенето и дращенето на апаратурата за електронно противодействие и атмосферните смущения в радиовръзката.

— Скоростта на вятъра е само 2 възела — каза Коул, който проверяваше компютърните данни. За да можеше компютърът да следи местонахождението на самолета и да изпълни точно зададената траектория, му беше необходима информация не само за точната позиция на машината, но и за скоростта на вятъра. Вятърът би променил траекторията на бомбите след пускането им. Каквито и корекции за евентуални грешки в скоростта да нанасяше навигаторът в данните, компютърът ги отчиташе като допълнителна сила на вятъра. Тази вечер информацията за вятъра, изписвана с дребен шрифт на екрана, показваше, че и навигационната система, и доплеровия радар, и компютърът работят чудесно.

Коул без проблеми откри отправната точка за електроцентралата. Приближавайки към нея. Графтън увеличи докрай мощността на двигателите.

— Стигнахме отправната точка. Заемам нов курс 2-8-7. Джейк зави и издигна машината до височина 500 фута, тримувайки отново самолета поради нарасналата скорост. Върху светлинното табло зловещо мигаха сензорните светлинки, а в ушите му звучаха сигнали от вражеските обзорни радари, които обхождаха небето и търсеха самолети. Но тяхната птица летеше твърде ниско, за да бъде засечена и все още се намираше под сигурното прикритие на приземното ехо. Джейк се концентрира единствено върху това да се задържи на височина 500 фута и да следва курса. В тъмнината отляво, подобно на фотографски светкавици насред огромен стадион, проблясваха случайни светлинки от оръдейни дула.

— Открих целта. Готов съм за атака.

Изображението върху компютърния дисплей на авиохоризонта изведнъж се усложни. Появи се нов символ — целта — малко черно квадратче, което изникна точно под хоризонталната линия по средата. От дъното на дисплея нагоре, чак до първата точка малко над целта, се виждаше „пътечката“. Тази линия служеше за ос на изображението, показваща курса им — празен правоъгълник, преместван от компютъра вляво или вдясно, за да може пилотът да се ориентира по него за правилната посока към мястото за бомбопуск. Джейк зави, за да задържи правоъгълника в центъра на дисплея точно над символа за целта. От дясната страна на авиохоризонта се появи черната линия на маркера за атака. Потепенно тя започна да се придвижва надолу. Веднага щом изчезнеше от дисплея, компютърът щеше да активира оръжието.

Без да вдига поглед от радара, навигаторът опипа последователно десетина превключвателя върху таблото за управление на оръжието. Пилотът забеляза действията му и се впечатли — на него самият все още му бе нужно да погледне, за да може да провери оръжейните превключватели.

От мъглата изникнаха треперливите огнени кълба на трасиращи снаряди. Бяха огромни и се движеха бавно, в редица, без да променят относителното си местоположение. Джейк издигна самолета леко нагоре, за да ги избегне. В този момент един радар за контрол на стрелбата „Файъркан“ ги засече отпред и вляво. Летецът натисна бутона за диполните отражатели и веднага щом прелетя огнената верига се снижи. За по-сигурно изстреля още малко от тях и с изумление забеляза ярък блясък точно под самолета.

— Какво беше това?

— Инфрачервени капани в отражателите — отговори Коул.