Стивън Кунц - Полетът на Интрудър

Изчакай още малко, каза си той, още съвсем малко, мъничко... О’кей, давай! Започна стръмно изкачване нагоре, с претоварване 6g. Носът се вдигаше все по-високо и по-високо. Голямата стрелка на висотомера шеметно се завъртя около циферблата.

Ракетата продължи да се спуска. Джейк продължаваше по навик да натиска бутона за отражателите. Със скорост почти три пъти по-голяма от звука, ракетата се стрелна под тях, повлякла огнено бялата си диря и се взриви.

— Още една! — извика Коул. Тази се задаваше по същия курс като предишната, но беше малко по-ниско от нея и все още се издигаше.

Висотомерът отчете 3000 фута. Джейк държеше лоста назад; сега леко го придвижи наляво, за да изпълни тоно. Щом се завъртяха по гръб, призрачният град се разстла на фанара над главите им. Пипалата на зенитния огън се гънеха и извиваха навсякъде около тях, но Джейк не откъсваше очи от ракетата.

— Дай носа към хоризонта! — посъветва го Тайгър. — С 5 градуса надолу.

Все още бяха обърнати обратно, претоварване 6g.

— 2500 фута.

Ракетата продължаваше да се издига.

— 10 снижение, крен 120 градуса, 2000...

Ракетата коригира курса си, но твърде бавно. Ще успеят!

— 15 градуса снижение... — Коул хрипливо повиши глас.

Ракетата престана да ги следи и започна балистичен полет. Джейк с усилие се концентрира върху контролното табло. Господи, колко стръмно пикираме! Извъртя бързо самолета; силите на претоварване ги притискаха, стрелката на радарния висотомер влудяващо падаше към дъното на циферблата и те летяха надолу, където ги чакаше сигурната смърт, надолу...

Стрелката на висотомера спря на 50 фута. Джейк държеше лоста към себе си. Нещо много по-черно от заобикалящия ги мрак пробяга под тях — толкова близо, че едва не отнесе резервоара под корема на самолета.

Графтън хоризонтира на височина 200 фута и се насочи на югоизток, преминавайки над Ханой по една дълга, извита траектория. Щом се обърнаха. Джейк изпита чувството, че се намират под града, че проблясващите оръдия и сенките на сградите са всъщност над тях. Оптическата илюзия го обърка и той раздвижи лоста, за да избегне сблъсъка със земята. Ако искаше да се спаси, трябваше да разчита единствено на червените прибори пред себе си, а не на своите сетива! Само гледай сега да не объркаш всичко, помисли си той. Почти успяхме!

После те вече летяха над полето, на безопасната височина от 400 фута. Една от четирите хидравлични помпи отчиташе налягане нула. В страничното огледало Джейк видя отражението на града, който продължаваше да бълва огън към небето, опитвайки се да спре изплъзващите му се натрапници. Зенитната стрелба постепенно намаля; накъсаните огнени отблясъци се отразяваха от мочурливите оризища. С двигатели, работещи на пълна тяга, те успяха да се измъкнат.

Червените сигнални светлини на Интрудъра се отразиха в шлема на навигатора на танкера. Големият Оги насочи поглед към бомбардировача.

— Добре изглеждаш, Джейк. Само измежду соплата излиза малко хидравлична течност, но иначе самолетът си е окей. Може и да има няколко невидими дупки тук-таме...

Джейк спусна колесника и задкрилките, преди да се отделят от танкера, увиснал на височина 20 000 фута. Танкерът също бе спуснал колесника и задкрилките си, за да поддържа положението си.

Джейк правеше много дребни грешки — изведнаж всичката гладкост на пилотирането му се бе изпарила.

— Този път кацането ще е бонбонче — каза Коул.

— Ъхъ.

— Само малко ще ни подърдорят от командния мостик. Това ще е всичко. Морето е спокойно. Топката ще е неподвижна като скала.

— Ъхъ,

Коул мълчеше, докато Джейк осъществяваше всяка нова корекция в курса на резки тласъци. Накрая навигаторът разтвори ципа на спасителната си жилетка и отпуши една малка пластмасова бутилка.

— Пийни от това! Ще ти помогне.

Джейк протегна ръка към бутилката и я поднесе към устните си. Едва успя да преглътне огнената течност.

— Какво, по дяволите, е това?

— Бренди.

— Мамка му! Нямам нужда от него!

— Е, със сигурност имаш нужда от нещо! Сега се успокой или ще ни претрепеш и двамата!

Джейк осъзна, че се намира с 200 фута по-високо от определената височина от 5000 фута на захода за кацане и коригира.

— Копеле такова!

— Джейк, ти можеш да го направиш! — Гласът на Коул звучеше меко и успокоително. — Можеш да приземиш този самолет даже и върху пощенска марка, ако трябва! Давай бавно и спокойно, следи курса! Това е! Чудесно! Правил си го стотици пъти. Няма нищо сложно. — Коул дръпна ръчката за сваляне на куката под опашката. — Дай още малко скорост! Имаме много гориво, а и танкерът е наблизо!