Стивън Кунц - Полетът на Интрудър

— Да. По краката му има само дребни перфорации, които ще залепя с анкерпласт.

Шкиперът излезе от стаята.

Те нямат нужда от електроцентрали, помисли си Джейк. Защо, по дяволите, трябва да ги бомбардираме, тогава? Пред очите му изникнаха летящите снаряди на зенитната артилерия, ракетите и той отново преживя страха, а после си представи как каменната сграда на Народното събрание избухва в пламъци.

— Отпусни се! — нареди му Лудият Джак, без да вдига поглед от работата си. — Иначе ще висиш тук цялата нощ!

Три дни след атаката над Ханой Ейб Стайгър дръпна Джейк встрани в Отдела за планиране на въздушните операции, за да му покаже един секретен доклад. Северновиетнамците се бяха оплакали в международния комунистически печат, че на около три метра от Народното събрание в Ханой е паднала бомба, която е изпочупила всички прозорци и е нанесла сериозни поражения на фасадата. Не се споменаваше нищо за останалите седем бомби, така че Джейк и Стайгър решиха, че те сигурно са избухнали на улицата пред сградата. Виетнамците протестираха срещу умишления опит на „въздушните пирати-янки“ да унищожат правителственото им седалище и прибавяха, че от въздушната вълна са загинали трима невинни минувачи. В доклада се изказваше предположението, че това не е нищо друго, освен комунистическа пропаганда и че — ако изобщо има някакви поражения — те се дължат на някоя заблудена ракета или противовъздушен снаряд, върнал се обратно на земята.

— Мислиш ли, че жълтите наистина считат атаката за предумишлена? — запита Стайгър.

— А Господ бръсне ли си мустаците? Адолф Хитлер случайно да е бил магьосник? Дали на небета има секс? Откъде мога да знам, Ейб?

— Е, можем поне да помислим над този въпрос!

— Надявам се, че и те правят същото. Седят, блъскат си главите и се чудят откъде им е дошло.

Джейк каза за доклада на Коул Тайгър.

— Само дим без огън! — беше коментарът му.

Една вечер Графтън и Ландийн бяха посетени от Новия.

— Искаш ли топла Кола? — предложи му Сами.

— Да — каза Новия. — Вие двамата защо не си купите хладилник?

— Какво те води насам, в тази бърлога на греха и безчестието? — запита Сами и му подхвърли една кутийка Кола с ясното съзнание, че така когато Новия я отвори, отвътре ще избликне много пяна. Точно така и стана. Новия изтри мократа си ръка в панталоните и каза:

— Свивам криле! Вече го обсъдих с шкипера. Той каза да поговоря и с други момчета по въпроса и после пак да отида при него. Искаше да съм напълно убеден, че постъпвам правилно, преди да съм си подал оставката в писмен вид.

Сами и Джейк се спогледаха. Обикновено хората не обръщаха гръб толкова лесно на две години и половина къртовски труд — толкова време бе необходимо на един пилот, за да го приемат в бойна ескадрила А-6: година и половина обучение в пилотаж, един месец в инструменталната ескадрила, с цел да придобие удостоверение за правоспособност и осем месеца, прекарани в резервна ескадрила А-6. Чак след това един новак можеше да стане пълноправен член на бойна ескадрила. И напрежението и умората, съпътстващи цялото това обучение бяха наистина огромни — в резултат някои отпадаха, а други сами се отказваха. Трети ги убиваха.

— Това парче метал ти е отнело много време и усилия — Джейк посочи пилотските крилца над левия джоб на ризата на Новия.

— Така е, но мисля, че мога да бъда полезен, дори и ако се захвана с нещо съвсем различно.

— Женен ли си? — намеси се Ландийн. Новия кимна.

— Какво мисли жена ти по въпроса? Той се концентрира върху обувките си.

— Смята, че войната е несправедлива и че трябва да се оттеглим от Виетнам.

— Е, тя има много съмишленици. А твоето лично мнение какво е?

— Не знам.

— Ако продължиш да летиш, това би ли означавало край на брака ти?

— Много вероятно — призна си Новия.

— Тя заплашва ли те с развод? — продължи Сами. Новия сви рамене.

— Е — каза Графтън. — това си е твоята кариера, а не нейната.

— Решението си е само мое! — настоя Новия.

Джейк се вгледа замислено в младото, простодушно лице.

— Ако те е страх от ракетите и снарядите, мога да ти кажа, че не си единственият. Всички се страхуваме, когато навлезем на противникова територия. Но това не е причина да се срамуваш или да си подаваш оставката.

Новият пилот поклати глава.

— Не е това.

— Тогава какво е, по дяволите? — запита Ландийн.

— Просто смятам, имайки всичко предвид, че ще мога да служа по-добре на Флота като офицер от поддръжката или на земята.