Стивън Кунц - Полетът на Интрудър

— Я стига сме го увъртали! — отсече Ландийн. — Ами добре, свий перки и остави другите да се бият! А ако някой друг вземе да загине по време на полет, на който е трябвало да си ти — какво пък, чудесно! Нека другите да ги раняват и убиват! — Новия потрепери пред гнева на Ландийн. — Нищожен страхливец! В Щатите е пълно с такива като теб — кучи синове, дето си крият повиквателните, понеже не могат да рискуват да изложат на опасност проклетите си, безценни задници! Не, те също искат някой друг да бъде раняван и да умира вместо тях, докато те си седят вкъщи, радват се на свободата си и залъгват съвестта си, като си разправят един на друг колко несправедлива била войната!

— Достатъчно, Сам! — прекъсна го Джейк, давайки си сметка, че той самият бе казал горе-долу същото на Кали преди няколко дни. Ако Ландийн продължеше в същия дух, то Новия можеше да се почувства дотолкова засрамен от себе си, че да реши да остане в пилотската кабина. Тогава кой навигатор би се решил да лети с него? Ако един пилот не беше уверен в себе си, той никога не би могъл да кацне на кораба нощем, нито щеше да е способен да изчака търпеливо момента, в който да се изплъзне от летящите към него ракети, нито да направи всичко по силите си да пусне бомбите точно над целта. Загубил вяра в способността си да се справи с каквото и да било, пилотът щеше да стане жертва на собствения си ужас. Не, ако на Новия му липсваше увереност, значи му липсваше, и точка!

— Можеш да кажеш на шкипера, че си говорил с нас! Решението си е твое, животът — също! Може пък и да си прав!

Новия бавно се изправи. Направи опит да се усмихне, но студеният поглед на Джейк го възпря.

— Да си играеш на летене не е никак лесна работа — каза Джейк. — Всеки път, когато се изкачваш по стълбичката, за да седнеш в катапултната седалка, ти оставаш напълно сам — няма кой да ти казва как е най-правилно да постъпиш. — Графтън сведе поглед към протегнатите си напред ръце — те леко потреперваха. Вдигна глава и се втренчи в Новия. — Не знам в какво точно вярваш, но при всички положения — не и в себе си!

— Наистина е по-добре да се откажеш — намеси се Ландийн.

Шкиперът изпрати молбата на Новия за смяна на длъжността в отдел „Личен състав“, като приложи и своята препоръка за одобрение. Така Новия стана постоянен дежурен офицер на ескадрилата в залата за инструктаж, всеки ден от обед до полунощ. Тъй като лейтенантите и по-нисшите чинове се редуваха в поемането на тези 12-часови дежурства, постоянното назначение на Новия за половината от тях облекчи останалите от част от задълженията им. Това бе добре дошло за хората. Онези, които презираха решението на Новия, му го показваха, като не разговаряха с него, освен по служба. Но те бяха малко. Останалите не отбягваха компанията му, но пък се държаха с него като с по-малко, недъгаво братче.

Джейк Графтън и Коул Тайгър се затътриха към столовата. Вече бяха закъснели за вечеря. Бяха летели в акция по обяд и сега умираха от глад. Всеки от тях напълни алуминиевата си чиния с порция кълцан бифтек върху препечена филийка, полят отгоре със сос — едно ястие, известно като SOS — т.е., Смляно, а Отгоре Срано. После летците се огледаха за две свободни места в каюткомпанията. Паркър Каубоя им махна да отидат при него. Той седеше до някакъв офицер, облечен в състоящия се от две части зелен летателен костюм на сухоземната авиация.

— Това е майор Франк Алън. Бяхме колеги в университета в Тексас.

— В Ноксвил ли? — осведоми се Коул.

Джейк се ухили, а Паркър се изпъчи надменно и уведоми навигатора, че тяхната Алма Матер се намира в Остин. Франк Алън се усмихна.

Каубоя им каза, че съученикът му е дошъл на Шило във връзка с неофициалната програма за сътрудничество между военноморската и сухоземната авиация, която имаше за своя база Након Фаном в Тайланд, място, което бе по-известно сред военните като Н.Ф. или „Необузданата Фуста“. Преди два месеца от там дойде един капитан, летец на Ф-105 Уайлд Уизъл — модел, който съответстваше на А-6Б от палубната авиация — за да посети кораба. Тогава Големият Оги си беше изпросил екскурзия до Тайланд, за да навестял братчетата по оръжие там и когато се върна, възхити летците в ескадрилата с такива разкази за кръчми и публични домове, та те останаха с убеждението, че тридневният му престой е представлявал една епическа оргия, състояща се само и единствено от секс и алкохол. Разказите на Големия, разбира се, произведоха очаквания ефект върху Боксмън, който от тогава на три пъти бе подавал молба да му бъде разрешено да отиде в Након Фаном, като и трите пъти получаваше неизменния отказ.