Стивън Кунц - Полетът на Интрудър

— Окей, мамче! Вече съм добре!

— Е да, ама на мен пък ми се приказва. Добре ги изработихме онези жълти копеленца тази вечер! Сега само трябва да кацнем и сме готови! Ти ще направиш най-доброто кацане, което тия сополанковци, ръководителите-кацане, някога са виждали и ще се закачиш за третото въже. Ако не можеше да го направиш, никога не бих се навил да бомбардирам Чичо Хо с теб!

Гласът му звучеше толкова спокойно и непринудено, че напрежението на Джейк се разсея. Коул продължи да дрънка:

— Мисля да си купя стереоуредба при следващата ни отпуска в Куби. Някоя от онези, японските, дето сами си пренавиват ролките и имат по 52 копчета и 6-7 еквалайзера със стрелкички, подскачащи нагоре-надолу при всеки такт. Никога досега не съм имал такава. Обаче мисля, че ще е много гот. Или пък може да си взема като тази на Каубоя.

Прекъсна го гласът на ръководител-полетите, който започна да им дава инструкции по радиото.

Коул продължаваше да философства по въпросите на стереоуредбите, когато корабът се появи на разстояние една миля по глисадата. Навигаторът превключи на предстоящата задача:

— Изправи от крен... 600 фута снижение...още малко тяга... ей сега ще заковеш... добре...

Колесникът удари стоманата на пистата и куката закачи спирачното въже.

След като докладваха за успеха на заданието си, Джейк Графтън и Коул срещнаха в коридора Стайгър, който ги запита:

— Ударихте ли го?

Летците все още бяха облечени в летателните си костюми и воняха на засъхнала пот и цигарен дим. Джейк беше разкопчал ципа до средата на гърдите си; отдолу се показваше влажната му тениска.

В отговор пилотът само сви рамене и се загледа в петната от кръв по бедрата си, които му пареха. Докторът ще трябва да извади парчетата метал, успели да проникнат през въздушните възглавнички на противопретоварващия му костюм. Май най-сетне ще получа нов костюм, помисли си той.

Коул сложи ръка на рамото на Ейб.

— Докато бяхме там — и той кимна по посока на залата за инструктаж, — ти ни чу да докладваме, че компютърът ни е излязъл от строя, нали? — Той прехвърли шлема от дясната в лявата си ръка и се почеса по главата — явно му беше неудобно. — Тъничката линия на маркера на радара покрива терен с обхват от 200 фута. Опитвахме се да поразим цел, не по-дълга от 150 фута. Но когато един самолет лети със скорост 500 възела, той изминава това разстояние за по-малко от една пета от секундата. Направихме серийно пускане на бомбите, за да може шансът ни за точно попадение да бъде максимално висок. Най-малкият интервал между хвърлянето на две бомби е 6 стотни от секундата, така че при скорост 500 възела бомбите падат на земята на 50 фута една от друга. — Той поклати глава.

— Положението не изглежда кой знае колко добре — добави Джейк. — Дано да сме имали късмет и да не сме улучили някоя болница или жилищен блок в близост до Народното събрание.

Стайгър прехапа устни и се вгледа в намръщените им лица. Всичко му бе изглеждало толкова просто и лесно, докато го обмисляха в Отдела за планиране на бойните полети, с всичките онези карти, снимки и очертани маршрути.

— Разбирам, направили сте всичко възможно — каза той.

С отпуснати от умора рамене, пилотът и навигаторът му се затътриха надолу по коридора.

Джейк Графтън седеше, провесил надолу крака върху операционната маса в лазарета, по долни дрехи, а Лудият Джак се беше надвесил над бедрата му с щипци, игла и дезинфектант в ръце. Кампарели бе възседнал един стол отстрани, подпрял скръстените си ръце на облегалката.

— Разправи ми какви бяха ония ракети! Стайгър казва, че някои от тях ви били подгонили.

— Да, сър, две. Но не мисля, че имаха топлинно-насочващи се глави. Смятам, че ги изстрелваха от едно място, но ги управляваха чрез радар някъде близо до нас. Просто се оказахме прекалено близо до него. Изстрелваха някоя ракета и чакаха да мине първата част от полета ѝ, преди да включат радара. Или жълтите са станали много по-умни, или някой, говорещ руски, им помага.

— Сигурно. — Татенцето прекара пръсти през късата си коса. — Не предполагах, че тази електроцентрала ще е толкова добре защитена. Не че ще им е приятно да я загубят, но пък токът не им трябва чак толкова. Проклети селяндури! — Той поклати глава. — Самолетът е бая надупчен — не е нещо страшно, слава Богу, съществени повреди няма и крилата не са засегнати, но ще можем да го използваме пак чак след 1-2 дни!

Джейк мълчеше.

— По-добре да отида да кажа на Стайгър да осъвремени разузнавателните карти. — Той се изправи и се обърна към приведения гръб на Джак. — Той ще може ли да лети?