Стивън Кунц - Полетът на Интрудър

— На Ф-105 ли летиш? — запита Джейк Франк Алън.

— Не. На А-1, Скайрейдър. Вие, от палубната авиация, ги наричате Спад. Когато не бомбардирам, от време на време участвам в спасителни операции.

— Утре го вземаме в танкера с нас — каза Паркър. — Да види какво е да те изстрелят с катапулт и да кацнеш на палубата. После ще може да се присъедини към Асоциация „Кука“ и да участва на следващия им конгрес в Лас Вегас. — Почти всички летци от палубната авиация бяха членове на Асоциацията и един такъв уикенд в Лас Вегас се считаше за страшен купон.

След вечеря четиримата се упътиха към каютата на Каубоя. Докато играеха покер, Джейк спомена за посещението на Големия до Тайланд и за впечатлението, което бяха произвели разказите му за хилядите вертепи на удоволствията върху Боксмън. След известни разисквания, Бокс беше поканен долу в каютата при тях. След печалбата от около 50 цента на последния, разговорът се завъртя около града, край който се намираше авиационната база на Алън.

Франк Алън заклати глава.

— Най-големият публичен дом на изток от Порт Саид — довери той. — И наистина си струва! В него има над сто жени — а бе, те са си още момичета — истински машинки за чукане с шоколадова кожа. За пет щатски долара можеш да се забавляваш цяла нощ — и то с колкото си искаш момичета, без да плащаш допълнително. — Бокс хвърли картите на масата и впи поглед в Алън. — А най-много обичам — продължи Алън, като се наведе напред — да се съблека чисто гол и да се излегна върху една такава маса. Момичетата се захващат за работа с езици и когато те възбудят достатъчно, ти пускат с въжета отгоре една право върху инструмента ти. Така ти влизаш в нея, а единствения ви контакт е сексуалният. — И Алън потръпна, очевидно при спомена за преживяния екстаз. Графтън небрежно вдигна картите на Бокс от масата и ги погледна — два попа.

— А момичетата чисти ли са? — поиска да знае Бокс, като изпи на един дъх остатъка в чашата си и я протегна, за да му я напълнят отново. Джейк не успя да си обясни защо му беше да знае, след като така и така му отказваха заминаване вече трети път.

— О, да. — увери го Алън. — Всички носят бели чорапки. По това се познават. — Останалите се изсмяха, а Бокс печално се ухили.

Рано на другата сутрин Бокс подаде нова молба за разрешение да посети столицата на греха на Ориента. Шкиперът му показа какво мисли по въпроса, като просто я изгори в залата за инструктаж пред очите на Бокс.

Франк Алън летя с танкера, направи палубно кацане, а после изнесе на извънредно събрание на офицерите доклад на тема: „Техника и екипировка при спасителни операции“. Командирът на авиоотряда го покани да прочете същата лекция и пред останалите ескадрили. Когато стана време Алън да си тръгва, Каубоя и останалите така наредиха нещата, че именно Боксмън да трябва да го изпрати до товарния самолет и да му пожелае „Bon voyage“.

Една сутрин в 3 часа Джейк Графтън седеше сам в столовата, облечен в летателния си костюм. Държеше чашата с кафе в две ръце, за да не я разплиска по покривката. Беше вперил поглед в трохите и петната върху масата.

— А, господин Графтън! Мога ли да седна до вас? — Лес Рюсик се разположи от другата му страна, отпи от кафето си и запали цигара. — От полет ли се връщате?

— Ъ-хъмм.

— Много лошо, че човек не може да си вземе нещо твърдо за пиене тук! — оплака се Рюсик.

Джейк не вдигна поглед от чашата с кафе. Дали знае за атаката над Ханой? Затова ли е тук? Пилотът усети, че мускулите му се напрягат.

— Аз май ще тръгвам утре.

Графтън плъзна очи по лицето на репортера. Откакто го бе видял за последен път, мъжът явно бе забравил да си подреже космите на носа.

— Сигурно ще остана около седмица в Сайгон, за да усетя настроението в града — надявам се, разбирате какво имам предвид — и после се връщам в Щатите. Искате ли да поздравя някого от ваше име в родния ви град?

О, да, госпожо Графтън, видях сина ви на борда на Шило. Той е добре и ме помоли да ви се обадя и да ви пожелая Весела Коледа. Какво мислите за това, че той лети над Виетнам? Смятате ли, че мястото на Америка е там? Пилотът се зачуди, дали отвращението му от Рюсик се е изписало върху лицето му.

— Печелим ли или губим? — настояваше Рюсик.

— Кое?

— Войната!

— Проклет да съм, ако знам!

— Е, хайде, открийте се поне малко! Интервюирах някои от останалите пилоти и офицери — разказаха ми доста любопитни неща! — и той размаха бележника си.

Джейк усети, че мускулите му се отпускат. Ако знаеше нещо за Народното събрание, то Рюсик със сигурност щеше да го е изпял досега. Летецът облекчено запита: