Стивън Кунц - Полетът на Интрудър

В отдела за планиране на бойните действия Франк Кампарели и Паркър Каубоя се бяха навели над една карта. Шкиперът току-що бе изпратил три самолета към една силно защитена цел — при това посред бял ден и без достатъчно предварително планиране — и сега го гризеше мисълта за евентуален провал.

— Как смяташ, че ще подходи Графтън?

— Ще ги нападне направо, шкипер. Джейк смята, че всякакви залъгвания и хитрини на толкова малка сцена само биха дали възможност на врага да подготви защитата си.

— Така е. — Кампарели се приближи към картата на зенитната отбрана на стената. Пространството около летището беше изпъстрено с малки точици. — Боя се, че са се притаили и ни чакат точно в тази долина.

— Може и така да е, но са заложили за примамка истински МиГ-ове. — Паркър се приближи към картата.

— МиГ-овете са си там! — каза той, като си мислеше за разузнавателния доклад, съставен с помощта на електронните прибори, според които през последните два часа от летището Нонг Хег се излъчваха радарни сигнали от МиГ-19. — Жестоката истина е, че ние можем да си позволим да загубим самолет, стига така да унищожим и един техен!

Кампарели бавно се извърна и измери Каубоя с поглед от глава до пети.

— Един ден от теб ще излезе добър адмирал, Паркър!

Каубоя се изчерви.

— Шкипер, нямах предвид...

— Зная, зная! — прекъсна го с жест Кампарели. Погледът му отново пробяга по картите и скиците и той прокара пръсти през косата си. Шестима души, три самолета. Шест човешки живота и 18 милиона долара под формата на машини, заложени срещу един-два петнадесетгодишни, едноместни изтребители за дневен полет, които във въздуха биха представлявали повече от лесна плячка за Фантомите! — Защо не отидеш в залата да слушаш боевата честота?

— Слушам, сър! — Паркър веднага излезе.

Шкиперът обходи една по една всички карти. Спря пред дисплея за отбелязване на ракетните площадки и се загледа с интерес в него. Погледът му се премести от летището Нонг Хег към Ханой. И понеже си мислеше за Графтън, той се вторачи в мястото около централата в Бак Чанг.

— Стайгър! — Командирът се упъти към вратата на отдела за разузнавателни снимки. — Стайгър! Къде е Стайгър?

След 30 секунди един силно изчервен Ейб Стайгър стоеше пред картата за ракетни площадки, вперил очи иззад стъклата на очилата си в пръста на Кампарели, който властно почукваше по черното кръгче върху жп линията на име Бак Чанг.

— Защо ракетните площадки тук не са отбелязани? Къде са ония, които обстрелваха Графтън онзи ден?

Спец-офицерът отвори и затвори устата си няколко пъти.

— Казах, че искам върху картата да бъдат нанесени местата на площадките, от които са стреляли по Графтън! Изрично ви напомних, да не забравите да ги включите в разузнавателния доклад! — Пръстът му се насочи към Ейб. — Дайте ми този доклад, господин Стайгър! Веднага! Искам да го видя!

— Площадките не са посочени в доклада, сър. — Ейб не можеше да се накара да вдигне поглед от неподвижната ръка на масата.

— Смятам, че ще е най-добре да дойдете с мен долу, в каютата ми, за да си поговорим, господин Стайгър!

Интрудърите пресякоха бреговата линия със скорост 480 възела и височина от 6 000 фута, като продължаваха да снижават.

— Тук Дяволите, пресякохме вражеска територия! — съобщи Джейк на Хокая, който летеше в кръг някъде над залива Тонкин.

Получи обичайния отговор:

— Успешен лов!

Облаците очевидно започваха от 2 500 фута нагоре, но Джейк продължаваше да се снижава. Ако ще атакуват ниско и то през деня, тогава по-добре да минат на бръснещ полет над дърветата, за да затруднят максимално зенитната артилерия. А и колкото по-ниско летяха, толкова по-малко хора щяха да ги забележат. На височина 1000 фута преминаха точно над някакво село, разположено на кръстопът; продължаваха снижението. Няколко проблясвания във въздуха показаха, че вече ги обстрелват, така че трите самолета започнаха да лъкатушат, без обаче да развалят формацията. На 50 фута — точно над върховете на дърветата — преминаха хоризонтално; вече нямаше как да летят зигзагообразно. Сега трябваше да разчитат единствено на скоростта. Джейк бутна ръчките докрай напред, като реши, че който не може да поддържа неговото темпо, ще му се обади. След по-малко от минута по радиото долетя гласът на Кори.

— Намали с 2%, Джейк!

Графтън отне 2% от мощността на двигателите и застопори ръчките, за да не би отново да ги бутне, без да иска. Съсредоточи се върху задачата да насочва самолета по продължение на редицата дървета, които изникваха под него от време на време. Под тях профучаха големи оризища, после някакъв път, бараки, още оризища, друг път, редица дървета и пак оризища. Усещането, което създаваше високата скорост, беше просто невероятно.