Стивън Кунц - Полетът на Интрудър

Догади му се и заедно с това усети, че го обхваща паника. „Трябва да се измитам оттук, преди да са ударили и другия двигател“, помисли си той.

После внезапно, по средата на една алея с дървета по продължение на пистата, погледът му попадна върху сребрист проблясък. МиГ! Защо не, по дяволите! Така или иначе вече сме мъртви! Джейк рязко зави по посока на МиГ-а. Щом целта попадна в долния край на мерника, той натисна с палец гашетката за пуск. Рокаите се откачиха от пилоните с леко разтърсване — по две през една трета от секундата.

Една огнено бяла струя премина над фанара и се заби в опашката на Интрудъра. Стрелката на скоростомера подскочи и заседна на нулата.

В западния край на летището имаше само две самотни оръдия, които стреляха към небето.

Щом и последните бомби полетяха надолу, Джейк изви нагоре и наляво. Ще се вдигне над билото! Хвърли последен поглед през рамо надолу към земята. Сред дърветата набъбваше огромно огнено кълбо.

— Улучихме единия! — прошепна той. Облаците ги обвиха.

— Трябваше да подходим от запад — каза пилотът на Коул. Когато отново летяха над океана, Джейк докладва на кораба по дежурната честота, че е загубил водения си. Съобщи, че ако ще изпращат още самолети в акция, те трябва да подходят от запад и да се скрият в облаците, встрани от целта. После повика Малкия, за да се срещнат.

Другият А-6 се появи в искрящото от слънчеви лъчи небе като малко бяло семенце. После на семенцето му поникнаха криле и опашка. Скоро Джейк вече различаваше мъжете в пилотската кабина. Малкият Оги долетя до него и застана встрани така, че Графтън можеше да види всяка струйка масло и всяко петънце по тялото на бомбардировача.

— Имаш 4-5 хубави дупки в опашката си, Джейк! — Оги се плъзна отдолу, позабави се малко там и накрая излезе от дясната му страна.

— Около въздухозаборника няма нищо. Или поне не го виж дам. Да не би нещо да е влязло вътре? — Така беше, по дяволите, че както и че нещото сигурно бе дошло от нечия цев. — На дясната задкрилка има две малки дупки. И сериозни следи от удари по бронята над десния двигател. Но иначе...

Джейк и Коул разгледаха инч по инч другия А-6 и откриха само една малка дупка в левия хоризонтален стабилизатор.

Щом Графтън пое отново водачеството, той спусна куката, а после отново я вдигна. Провери и колесника и задкрилките. Самолетът поднасяше надясно или наляво, щом увеличеше или намалеше мощността на двигателите, но това бе нормално, като се имаше предвид, че летяха само с един двигател, пък и лесно се коригираше с педал.

— Доста добре изглеждаш — уведоми го Малкия.

Джейк прибра колесника и отпусна носа, за да набере достатъчно скорост, необходима му, за да вдигне задкрилките. Докладваха пораженията на кораба и след няколко минути от летящия команден пункт долетя нареждането Графтън да кацне на кораба, вместо да продължава за Да Нанг.

Повреденият Интрудър беше последният самолет, който кацна на палубата. Джейк направи заход за кацане от права, без да използва въздушните спирачки. Знаеше, че най-често срещаната грешка при заходите с един двигател беше нежеланието на пилота да отнеме от мощността му от страх да не би след снижението двигателят да не успее да изведе машината на втори кръг, в случай, че се наложеше. Пилотът се концентрира върху задачата да намали мощността на двигателя, когато това бе необходимо и да удвоява корекциите при увеличаване на режима. Закачи се за третото спирачно въже и Коул каза:

— Не беше зле като за заход само с един двигател! Крилете се сгънаха бавно, понеже работеше само едната хидравлична помпа. Насочиха самолета към асансьор 1 и веднага го спуснаха в хангара.

Щом излезе от асансьора в голямото кухо предно помещение на кораба, той изчака мъжете в сини ризи от работната група да застопорят самолета с вериги и подпорки, отвори фанара и изключи двигателя.

Долу до стълбата го очакваха десетина мъже със сериозни изражения на лицата си. Графтън потърси спасение в обичайните действия — спусна предпазните резета върху ръчките за катапултиране, откопча бедрените колани и парашутните приспособления, изключи бутоните. Когато вече не можеше да отлага повече излизането си от пилотската кабина, той се измъкна от нея и се спусна надолу по стълбата.

Посрещна го Каубоя.

— Моите съболезнования, летецо!

От очите на Графтън потекоха сълзи. Не беше плакал от 16-годишен, когато бе починала баба му. Каубоя и Сами Ландийн го отведоха към един стълбищен отвор встрани от хангара, където той седна на стъпалата.