Стивън Кунц - Полетът на Интрудър

Джейк поклати глава.

— Вчера, докато бях в Отдела по планиране на бойните действия и разглеждах картите с ракетните площадки, определяни по сведения на атакуваните пилоти, положих всички усилия, но не успях да открия онези ракетни площадки, които са ви обстрелвали, докато сте атакували електроцентралата Бак Чанг. Тогава прегледах ежедневните спецдоклади и зададох един-два въпроса тук-таме. После седнах да си поприказвам с приятелчето ти — Стайгър. И какво, мислиш, ми каза той?

— Не зная, сър. — Дишането на Джейк се учести.

— Много лошо! Обзалагам се на 1000 долара, че се сещаш за какво става въпрос. — Лицето му се разкриви и вените по врата му изпъкнаха. — Мистър Стайгър ми направи една изповед. Това стана, след като се опита да обясни защо всички онези ракети, от които сте бягали край Бак Чанг, не са включени в спецдоклада или в картите, въпреки моето изрично нареждане. Той, изглежда, знаеше, че площадките не се намират точно там, където посочихте в бойния рапорт. — Гласът му премина в параден рев. — С две думи, той ме уведоми, че двамата с Коул изобщо не сте се намирали край Бак Чанг, когато онези ракети са се опитвали да ви ударят. Призна, че по това време сте били над Ханой, на малка частна екскурзийка!

Джейк сведе поглед.

— Значи е вярно, а? Имате ли и бегла представа какви сте ги свършили? Преди да приключа с теб, вече ще ти се иска вместо Макфърсън, онзи скапан куршум да беше уцелил теб! Мирно, мистър Графтън! — Думата „мистър“ беше изречена накриво и с презрение.

Джейк скочи, застана мирно и впери поглед в стената. Кампарели се приближи на сантиметри от него.

— От 20 години съм във Флота. Спуках си задника от работа, за да достигна тази служба. А ти, зад гърба ми, излъга моето доверие — измами мен, а и всеки един офицер от тази ескадрила. Господи, не разбираш ли, че всичко във войската се крепи единствено на взаимното доверие? Никой друг, освен навигатора ти, не би могъл да е с теб в самолета. Ако не можеш, или не искаш да изпълняваш заповедите, значи не струваш и пукнат грош! Даже Новия — този малоумен младок — е десет пъти по-добър от теб! За него поне зная със сигурност, че не е нищо друго, освен един скапан страхливец. И му имам доверие, понеже знам, че е такъв! Разбираш ли ме? — изкрещя той при последния въпрос.

Очите на Джейк срещнаха обвинителния поглед на Татенцето.

— Когато получаваше назначението си, ти се закле, Графтън! „Кълна се, че ще подкрепям и защитавам Конституцията на Съединените Щати от всякакви врагове, и външни и вътрешни, И ЧЕ ЩЕ СЕ ПОДЧИНЯВАМ НА ЗАПОВЕДИТЕ НА ПО-ВИСШЕСТОЯЩИТЕ ОТ МЕН ОФИЦЕРИ!“ Това е клетвата, изричана от всеки един офицер вече 200 години. И ти я наруши! Не се подчини на заповедите! — Шкиперът си седна пак на стола. — Продължавай да си зяпаш проклетата стена, мистър!

И Кампарели заговори отново, като сега вече владееше гласа си много по-добре, въпреки горчивия укор в него.

— Хората заплюват войниците и моряците по летищата и автобусните спирки из цяла Америка. ROTC отказват да носят униформите си, защото народът им се подиграва и ги проклина. Можеш ли да си представиш? Американците заплюват мъжете, които са се заклели да ги защитават! Мъжете, заклели се да изпълняват заповедите на цивилното правителство, дошло на власт чрез избори! — Той удари с юмрук по бюрото. — От 200 години насам войската се е подчинявала на заповедите на цивилните, в лицето на правителството. Тези цивилни невинаги са действали мъдро и правилно, понякога дори и не твърде умно. Всъщност, много от президентите на тази страна са се проявявали като доста скапани политици, без необходимата за работата си квалификация, ако не се брои факта, че все пак са успели да излъжат някак болшинството от избирателите си. Но ние сме се подчинявали и на най-големите скапаняци! И знаеш ли защо? Можеш ли да предположиш? Джейк мълчеше.

— Отговори ми, Графтън!

— Не, сър.

— Тогава ще ти го обясня, та да ме разбереш. Ако в главите на висшите офицери им бръмне мухата, че имат право да следват собствената си съвест, че могат да вършат това, което смятат за правилно, вместо онова, което им кажат, тогава в Съединените Щати ще се възцари военна диктатура. Ще се превърнем в една от многото бананови републики, в които цари пълен хаос!

Джейк чу щракането на запалка. Командирът бавно се изправи от мястото си и застана срещу пилота очи в очи. Гласът му се превърна в дрезгав шепот.

— Нямаш никакво право да не се подчиняваш на заповедите! Никакво! Трябва да вършиш това, което ти кажат, дори да ти струва живота и безсмъртната ти душа, ако изобщо имаш такава! Не давам и пукната пара за това, дали баща ти е папата или произхождаш по пряка линия от самия Господ Всемогъщи! Глупак с глупак, тук става въпрос за нашата страна и нашата армия! — Кампарели крачеше нагоре-надолу из стаята. — В погребите на този кораб има достатъчно оръжие, за да изтрием Виетнам, или дори Китай, от лицето на земята веднъж завинаги! Какво би станало, ако капитанът изведнъж решеше, че притежава достатъчно власт и мъдрост, за да действа самостоятелно?