Стивън Кунц - Полетът на Интрудър

— Хвани самолет до Манила. Аз ще те посрещна там и ще те доведа в Куби.

— Защо не останем в Манила?

— Не мога. Трябва да докладвам тук на дежурния всяка сутрин.

— Значи наистина е сериозно, така ли? Джейк пое въздух, преди да ѝ отговори.

— Да, доста сериозно е.

— Не затваряй. Ще видя дали не мога да уредя нещо веднага. Можеш да изчакаш, нали?

— Да.

След няколко минути получи сигнал да пусне още монети,

Колкото можеше по-бързо, той натика центовете през процепа. Една от монетите се изплъзна от ръката му, удари се в барплота и падна на пода. Той не си направи труда да я вдигне. Накрая тя се обади отново.

— Джейк?

— Тук съм.

— Не мога да дойда по-рано от другиден.

— Добре.

— Мога да взема полета, който пристига в Манила в 1.15 в събота. Няма да имаме много време заедно. Искаш ли да дойда изобщо при това положение?

— Разбира се. Наистина искам да те видя.

— О’кей. Ще пристигна с полет Кетай Пасифик 923.

— Разбрах. Ей, нямам търпение да те видя. И, благодаря ти много!

Обеща на Кали, че ще си почива и ще се грижи за себе си, после навъртя още един телефонен номер, след което се върна на бара, иззад гърба на Коул.

— Тя ще дойде, приятелче!

Коул даде знак, че е разбрал, усмихвайки се едва забележимо. Джейк продължи:

— Познавам едно момче от тукашния авиоклуб, той ще ме откара до Манила, за да я посрещна.

Графтън събра заровете и ги сложи в чашката. Разклати я и я обърна върху барплота.

Пет шестици.

Двамата се спогледаха, после се вторачиха в надписа на бара:

„С пет терци печелиш играта, а с пет аса — бара“

Коул се извърна артистично и огледа празното помещение.

— Барман — повиши глас Тайгър. — Налей два пъти от най-скъпото, което имаш! Налей си едно и на теб! — Сините му очи срещнаха погледа на Джейк и ъгълчетата на устата му леко потрепнаха. — Графтън, без съмнение ти си най-големия късметлия, който съм срещал през живота си!

Прегърнал Кали, Джейк наблюдаваше как Харолд извършва предполетния преглед на четириместната Сесна 172. Старанието на Харолд го впечатли. Повечето пилоти след първата половина на полета не правеха нищо друго, освен да проверят горивото и маслото, преди да излетят за втори път същия ден. Но въпреки цялата тази педантичност, на която бе свидетел, Джейк знаеше, че няма да е спокоен, понеже Харолд щеше да управлява. Не се чувстваше добре в самолет, чийто пилот не е той самият.

— Надявам се, че този полет ще мине по-гладко от предишния! — каза Кали. Малко след като Джейк я бе прегърнал и целунал на изхода на митницата, тя се беше оплакала, че полетът ѝ от Хонконг до тук е бил твърде неспокоен.

— На 4000 фута височина нямаше атмосферни смущения — поне не по време на полета ни насам — отговори ѝ Джейк.

Кали стисна ръката му и каза:

— Не искам да те насилвам, но не може ли докато летим, да ми разкажеш какво си направил?

Пилотът се усмихна.

— Тези витлови самолети са много шумни. Вътре ще трябва да се надвикваме с двигателя. Смятах, като кацнем в Куби, да наемем стая в някой хотел и после — ако искаш — да отидем на плажа. Знам едно място, където пясъкът е бял като захар и няма никакви хора. Чудесно място за разговори.

Кали се засмя широко.

— Звучи ми много добре!

Докато се изкачваха, самолетът подскачаше от турбуленцията, но щом преминаха над 3700 фута, движението им внезапно стана съвсем плавно. В сравнение със задните седалки, където седяха Кали и Джейк, мястото на Харолд бе малко по-високо, пък и ъгълът на изкачване го извисяваше още повече над тях. На Графтън му се струваше, че Харолд седи върху някакъв трон. Голото му теме блестеше на следобедното слънце. Джейк с тъга си помисли, че след още един полет с Интрудъра, той вече никога няма да е цар на съдбата си във въздуха.

Бяха навлезли в кръга за кацане над пистата в Куби Пойнт и вече летяха от втория към третия завой, когато Джейк погледна ветропоказателя и изчисли, че на финала Харолд ще трябва да се справя със страничен вятър от 15 възела — доста силничък за една Сесна. Пилотът изпълни четвъртия завой и веднага даде десен педал, за да изправи носа по пистата. Докато Джейк наблюдаваше, той отпусна лявото крило и продължи с координирано плъзгане 36 36 керосин — авиационно гориво за реактивни двигатели . Така самолетът летеше по глисада, несмущаван от силния страничен вятър. Графтън дочу свирването на левия колесник, когато опря на земята, после още един подобен звук, но по-лек — сега и десният беше долу и машината затича по пистата.