Стивън Кунц - Полетът на Интрудър

— Добре! Успя да се закачиш за третото въже!

С Кали хванаха такси до главния вход на Сюбик. Преминаха пеш по моста и отидоха до най-близкия хотел. Джейк предварително беше платил на администратора да му запази възможно най-добрата стая.

Кали огледа помещението. Тъмнозелената боя по стените беше олющена. От тавана надолу се бяха проточили петна от вода. Чешмата капеше в очукания умивалник.

— Чувствам се все едно, че се намирам във второкласен хотел, заради някоя евтина авантюра.

Джейк не каза нищо, а отиде да спре водата. Ръката му замръзна върху кранчето — една черна хлебарка, дълга около три сантиметра, удавена висеше надолу в отточния канал, а едното ѝ пипало се беше закачило за дъното на ръждясалия умивалник. Той бързо отиде в банята и откъсна малко тоалетна хартия. Когато излезе. Кали се взираше в една репродукция, изобразяваща крава на бели и черни петна. С печален поглед, кравата също се взираше в Кали, от средата на една яркозелена ливада.

— Тази снимка изглежда така, сякаш са я откъснали от реклама за млечни произведения.

— Американско изкуство за износ.

Той застана пред умивалника, скривайки го от очите на Кали. Протегна ръка към канала и хвана хлебарката в тоалетната хартия, като внимаваше да не я стисне твърде силно. Дочу гласа на момичето зад себе си:

— Какво държиш в ръката си?

— Ъъ, нищо..

— Какво е това? Някакъв бръмбар ли?

— Ъхъ.

— Какъв?

— Един черен бръмбар.

— Какво?

Джейк въздъхна.

— Хлебарка.

Кали предпазливо седна на ръба на едното легло. Пружината му заскърца.

Джейк посегна към капака на тоалетната, но се поколеба. Реши първо да я изпразни.

— И колко беше голяма тая хлебарка? — извика Кали от съседната стая.

Тоалетната затрака и застена, докато се пълнеше с вода.

— Не съм я мерил.

— Голяма е. Знам, че е голяма.

Той вдигна капака, хвърли вътре топката тоалетна хартия и отново изпразни водата.

— Господи, че тя била по-голяма, отколкото си представях! Още ли не е отишла в канала?

— Кали, успокой се! Първият път аз изобщо не я пуснах вътре!

— Че защо изпразни водата тогава?

— Просто проверявах как работи тоалетната и това е всичко. Работи страхотно!

От тоалетната се разнесе скърцане и тя спря да се пълни. Джейк остана да види дали няма да прелее, после влезе в стаята и седна до Кали. Тя все още беше на ръба на леглото, скрила лице в ръце. С облекчение забеляза, че тя не плаче.

— Зная, че тук е отвратително. — Обгърна раменете ѝ с ръце. — Съжалявам.

Тя го погледна.

— В банята има ли душ или вана?

— Не. Но в края на коридора има някакви душове.

— Имам чудесна идея. Защо не отидем в „Хилтън“? Или в „Холидей Ин“? Би било прекрасно!

— Страхувам се, че ще трябва да останем. Тук наоколо няма нищо по-добро.

— Е, тогава провери дали в леглата не щъкат пълзящи гадини. Ако издържат на проверката, мисля, че все пак ще оцелея. А ти?

— Разбира се! Стига да си до мен.

Джипът беше боядисан и бяло и оранжево. Къдравите пискюли по края на брезента подскачаха от движението. С Кали и Джейк на задната седалка, колата излезе от По Сити и се заклати по един чакълест път, миниран с дупки големи колкото готварски тенджери. Младият филипинец зад волана сякаш изпадаше във възторг, ако улучеше някоя дупка с пълна скорост и изобщо не обръщаше внимание на молбите на Джейк да намали. Пътниците му се люшкаха наляво-надясно, а от време на време дори подскачаха право нагоре.

— Колко още остава? — попита Кали.

— 20-30 минути.

— Не зная дали ще издържа.

— Дръж се здраво.

— Ако бях бременна, със сигурност щях да абортирам след едно подобно пътуване.

Шофьорът натисна клаксона, който издрънча на тенекия и успешно разгони няколкото пилета на пътя.

Стигнаха в покрайнините на малко рибарско селце и най-после излязоха от джипа. За да накара филипинеца да ги изчака, Джейк скъса на две една 20 доларова банкнота и му даде половината. Двамата се затътриха към плажа, до който оставаха малко повече от 200 метра.

Ръка за ръка, Кали и Джейк се разхождаха боси по чистия бял пясък, там, където той бе влажен и мек от постоянно прииждащите вълни. Харесваше му как разпенената вода обгръщаше глезените му, а после се оттегляше, галейки пръстите на краката и измъквайки пясъка изпод петите му. Двамата с Кали бяха сами на плажа.

— Залезът е великолепен — каза тя.

— Трябва да видиш как изглежда един залез на височина 30 000 фута.

— Много искам! Сигурно е приказно!