Стивън Кунц - Полетът на Интрудър

— Виждаш ли ги? — посочи ги Джейк на Кали.

— Не още. — След половин минута добави: — Вече ги виждам.

Самолетите спуснаха колесниците си и изпълниха захода за кацане във формация. Джейк се втурна в бараката.

— Идват! — каза той на старши техника. — Имаш ли бира?

— Колкото искаш.

Пилотът взе една опаковка от шест кутийки и плати с петдоларова банкнота. Излезе и седна до Кали, докато бомбардировачите рулираха. Зад машините се проточваха проиграващите на слънцето реактивни струи, а воят на двигателите ставаше все по-силен. Спряха на не повече от 50 метра и Кали запуши уши. Щом пилотите изключиха двигателите, тя каза:

— Много са шумни.

Джейк бързо отиде до самолетите и подхвърли по една бира на мъжете в пилотските кабини. Доведе летците при Кали и ѝ ги представи един по един. Тя се изправи и ги заразпитва за полета им над Тихия океан, а Джейк се върна при бомбардировачите, за да наглежда зареждането с горивото и техническия преглед. Когато двата екипажа се качиха на една сива военна камионетка и потеглиха, Кали се върна на пейката и загледа Джейк, който се въртеше около моряците, заети с двете машини и им помагаше или със съвет, или като се захващаше с работата лично.

После той се върна при нея и запита:

— Искаш ли да видиш какво представлява А-6 отблизо?

— Да, страшно много!

Приближиха се до самолетите и Джейк каза:

— Не е много красив, с този сплескан нос. Но за сметка на това лети страхотно!

— Крилете са огромни!

— 53 фута обща дължина. Върхът на опашката се намира на 16 фута от земята. Целият самолет е дълъг 55 фута.

— Много е голям.

— Няма как, щом трябва да носи всичкото това гориво и оръжие. — Той сложи ръка на носа на самолета. — Страхотен самолет е! Груман го е конструирал. Конструирал го е да лети и то как!

Джейк я поведе около машината, като ѝ сочеше основните части и обясняваше предназначението им. После се покачи върху стълбата и стъпи върху левия въздухозаборник. Спря и протегна надолу ръка.

— Качи се горе. Можеш да седнеш в пилотската кабина.

Тя неумело се качи и понечи да сложи крак върху седалката.

— Не там — каза Джейк.

— А къде да стъпя?

Джейк ѝ показа как да се спусне в кабината. Щом се настани, тя се огледа около себе си.

— Тук трябва да има някаква грешка! — каза Кали. — Този самолет е прекалено сложен, за да може изобщо някой да лети с него.

Джейк се разсмя и започна да ѝ обяснява за какво служат висотомерите, скоростомера, вариомера и другите основни летателни прибори. Пропусна по-сложните навигационни уреди, системата за електронно противодействие и другата електронна апаратура, чиито функции не бе могъл да ѝ обясни за толкова кратко време. Показа ѝ лоста за управление и ръчките за двигателите, като ѝ каза какво се прави с тях.

— Всички тия бутони върху лоста приличат на израстъци.

— Намират се там, за да не се налага пилотът да вдига ръка от лоста, за да ги задейства.

— От кое се пускат бомбите?

— От това. — Той посочи един червен бутон отстрани на лоста.

— Искам да видя как изглеждаш на мястото на пилота.

— Добре. Тогава ще се преместиш ли ето там, да станеш моят навигатор?

Тя дръпна полата си силно нагоре и Джейк ѝ помогна да прескочи преградата в центъра и да седне на дясната седалка.

— Как е? — запита той.

Кали трябваше да вдига глава, за да му отговаря, понеже мястото на навигатора бе с няколко инча по-ниско и се намираше по-назад от седалката на пилота.

— Направо съм зашеметена от всичките тия циферблати, бутони, копчета и ръчки. Сега разбирам защо в тези самолети трябва да летят двама души!

— Най-вече ти трябва опит. И ти можеш да се научиш да го управляваш.

— Не мога дори да си го представя.

Те замълчаха. Летището беше тихо и Джейк чуваше подрънкването на лопатките на компресора, които бавно се въртяха, задвижвани от вятъра.

— Вече май стана време да започна последния си полет като летец от Военноморската авиация.

Кали въздъхна.

— Да можех да направя така, че всичко да завърши добре за теб!

— Исках да летя, понеже обичам свободата, която ми дава летенето. А какво излезе накрая — оказах се забъркан в една война. Цената е твърде висока. Постъпих глупаво. Трябваше да се сетя, че Флота няма да ми плаща само за да летя и да се забавлявам.

— Мисля, че си твърде строг към себе си. Колко от приятелите ти — пилоти, са се записали във Флота само за да могат да участват във войната? И те просто са искали да летят, нали?