Стивън Кунц - Полетът на Интрудър

— Да, разбира се. Всички те просто са искали да летят. Но мисля, че повечето са знаели, че шансът да попаднат във Виетнам е голям. — Джейк замълча за миг. — Да, и аз го знаех. Дори май ми се искаше да участвам в бойни полети. Мислех си, че ще бъде както в книгите — небесен рицар или нещо такова. Искам да кажа, никога не съм подозирал, че войната във Виетнам ще се окаже ТАКАВА — гадна и смахната.

— А кой би могъл да предположи?

Джейк отмести поглед от Кали и видя, че Коул Тайгър е застанал пред бараката, облечен в летателния си костюм, със скръстени на гърдите ръце.

— Време е да тръгваме — каза пилотът. Обърна се към Кали, усмихна се и бавно поклати глава.

— Знаеш ли, струва ми се, че те обичам.

Наведе се да я целуне, а тя протегна ръце нагоре и обви врата му.

— Какво чудесно нещо казваш на навигатора си! Джейк, бих искала винаги да летиш!

— Защо те наричат Тайгър? — запита Кали. Коул едва забележимо повдигна вежди.

— Защото е хищник. Истински тигър! — отговори Джейк.

— А ти имаш ли прякор? — обърна се тя към Графтън. Той сви рамене и се ухили. Кали погледна Коул.

— Има ли прякор?

— Желязната ръка — отвърна Коул. — Джейк Желязната Ръка.

— Желязната ръка ли? Защо го наричате така?

— Защото става железен, когато започне боят. Ама наистина железен!

— Сигурно е така — рече Кали. — А Сами? Той има ли си прякор?

— Има си — каза Джейк. — Но не го знаят много хора. — Усети погледа на Коул. — Всъщност, прякорът му е твърде личен.

Кали тъкмо беше отворила уста да каже нещо, когато Тайгър се намеси:

— Ръководител-полети изпрати съобщение на кораба. Трябва да сме там след 40 минути.

— Как е времето?

— Добро е — отвърна навигаторът. — Но ще имаме малко силен насрещен вятър.

— Други проблеми?

— Няма.

Джейк се обърна към Кали.

— Ще видя дали някое от момчетата в бараката не може да те закара до аероклуба. Връщам се веднага.

Кали и навигаторът стояха с лице към самолетите.

— Значи това може я да ви е последният полет с военен самолет, така ли?

— Ъхъ — отговори Коул. — Но аз няма да съжалявам, колкото Джейк. Той не управлява самолета — просто си го надява като дреха и така лети.

Коул проверяваше Интрудъра, с който щяха да летят, докато Джейк отиде да сложи чантата на Кали в един сив седан близо до бараката.

— Моля те, пиши ми какво е станало — каза тя.

— Разбира се.

— Веднага щом може...

— Ще ти пиша веднага, щом узная нещо.

— У теб ли е пясъчният долар?

— Тук е — отвърна Джейк и потупа левия джоб на ръкава си, — Благодаря ти, че дойде! Това беше много повече от зов на дълга.

— Радвам се, че дойдох.

Докато се качваше в колата, Кали каза:

— Имай вяра в себе си, Джейк!

Когато Джейк и Тайгър влязоха в залата за инструктаж и оставиха багажа си върху два стола до вратата, откриха, че Сами също е там и се е разположил зад бюрото на дежурния. Останалите четирима офицери в помещението не обърнаха внимание на новодошлите. Тайгър се зае с попълването на техническата документация, докато Джейк отиде при бюрото и си изтегли един стол, за да седне. Озовал се лице в лице със съквартиранта си, той запали цигара и каза:

— Здрасти, съкафезнико!

Сами изглеждаше угрижен.

— Как беше брегът, Джейк?

— Ами, празен. Нито следа от самолетоносача. Никой нямаше.

— Обади ли се на Кали?

— Тя дойде да ме види от Хонконг. Сами погледна бележките си.

— Утре в 2 следобед има някакво събрание в салона до столовата. Ще присъстват някакъв капитан и двама от шефовете от Вашингтон. Трябва да са скочили в първия попаднал им самолет веднага след бомбата на Шкипера. Пристигнаха вчера и оттогава разпитват всички — мен включително. — Той замълча и погледна приятеля си. — Лошо ни се пише, Джейк! Някой от нас здравата ще опере пешкира!

— Ами да. И този някой ще бъда аз. Какво им каза?

Гласът на Сами едва се чуваше.

— Излъгах. Казах, че никога не съм те чувал да говориш нищо, което да съдържа и най-малкия намек, че смяташ за маловажни обектите, които трябва да атакуваме и че си замислил да действаш на своя глава. Шкиперът не ми повярва, естествено, и се опита да ме накара да изплюя камъчето, но аз държах на своята версия. Не ме издънвай, моля ти се!

— Знаеш, че няма!

Сами продължи:

— Двамата с Тайгър не сте включени в наряда за полетите. Шкиперът искаше да ви види веднага, щом пристигнете. Имам нареждане да му се обадя лично, след като се приземите. В какво състояние е птичето, с което летяхте?