Стивън Кунц - Полетът на Интрудър

— Гъделичкаш! — изкикоти се Кали. — Сигурен ли си, че онзи таксиметров шофьор няма бинокъл?

— Трябва да е с инфрачервени лещи, за да види нещо изобщо. Така или иначе, тази дюна ни закрива напълно.

Кали внезапно пое въздух и въздъхна, щом ръката на Джейк — след като леко се придвижи нагоре по бедрото ѝ — се спря там, където бе влажно.

— Ти си прекрасна жена, Кали!

По-късно те седяха прегърнати върху пясъка насред прибоя и гледаха как тъмните вълни проблясват под лунната светлина. Единственият звук, който се чуваше, бе ритмичния плясък на морската вода.

В стаята вонеше на инсектицид. Джейк реши, че администраторът на мотела — на когото беше изревал сърдито този следобед — се е стреснал. Банята не изглеждаше много по-чиста, но той заключи, че не би и могла да е по-различна. Бързо се преоблякоха за вечеря, като решиха да оставят прозорците затворени, за да може инсектицидът да си свърши добре работата. Ресторантът на Клуба за офицери в Сюбик беше почти празен. Треперливата светлинка на свещта върху масата им се отразяваше в прозореца.

— Имам подарък за теб — каза Кали.

— Какъв?

Тя му подаде нещо плоско, увито в тоалетна хартия. Той го разви.

— Това е мида — пясъчен долар. Намерих го днес на плажа. Великолепен екземпляр.

— Много ти благодаря.

— Носи късмет.

— Значи ще го пазя много старателно. Ще имам нужда от всичкия късмет, до който мога да се добера. — Той отпи от бирата, преди да запита: — А ти какво мислиш за това, което направих? За това, че бомбардирах непозволена цел?

Кали сдъвка и глътна бисквитата си, после отпи от своя джин с тоник.

— Съгласна съм с теб. Не е трябвало да го правиш. Но разбирам какво те е накарало да го направиш. И мнението ми за теб си остава все така високо. Знаеш мнението ми за войната, но се възхищавам от теб за това, че си рискувал живота и кариерата си, за да направиш нещо, което си считал за правилно.

— Благодаря. Радвам се, че си тук!

— И аз се радвам, че съм тук. Но съжалявам, че не си взех скицника.

Въпреки че прозорците в стаята бяха широко разтворени, миризмата на инсектицид все още се усещаше.

— Къде ти е пижамата? — запита Кали.

— Нямам такава. Винаги спя по бельо.

— Съвременен джентълмен — каза тя и внимателно отгърна завивките на леглото. Огледа чаршафите и чак след това се мушна между тях.

Джейк загаси лампата и пипнешком се отправи към нейното легло. Щом седна отгоре, пружините гръмотевично изстенаха и тя се разсмя.

— Какво смешно има? — запита той.

— Приятелите ми мислят, че хукнах насам с такава скорост, понеже ме очаква един страшно романтичен уикенд. А я ни виж къде сме! В някакъв гаден хотел. При това ти си само по бельо!

— Следващият път обещавам, че ще има шампанско, рози и цигулки. — Той нарочно премести тежестта на тялото си, за да може скърцането на леглото да му акомпанира. После каза тихо:

— Кали, прекарахме един великолепен ден.

Ръката ѝ откри неговата.

— Да, така е.

Той се наведе към устните ѝ — влажни и твърди — които веднага се разтвориха с желание. Усещаше топлия ѝ дъх върху бузата си. Тя все още миришеше на море.

— Надявам се, че ще има и други такива дни!

— Целуни ме пак!

Леглото му беше по-удобно, отколкото бе очаквал и той бързо заспа. По някое време през нощта Кали се измъкна от своето легло и се мушна при него. Той се обърна настрани и тя се сгуши до рамото му. Отново заспа, опивайки се от топлината и близостта ѝ.

Малко след седем двамата напуснаха хотела и взеха такси до базата. Докато закусваха, Джейк се оглеждаше, за да види Коул. Накрая се извини и отиде да позвъни в стаята на Тайгър.

— Какво има? — запита Коул сънливо.

— Нали не си забравил, че днес ще летим?

— Не съм.

— Не мислиш ли, че вече трябва да надигнеш задника си от леглото?

— Не. Вчера се обадих на ръководител-полети.

— Кога пристигат самолетите?

— Около 10.30. Преди малко ми позвъниха, за да ми кажат. Просто ела на летището в определеното време заедно с летателните си принадлежности. Аз ще се погрижа за всичко останало.

— Звучи добре.

— Няма нужда да се обаждаш на дежурния, аз свърших и тая работа.

— О, благодаря!

— Нищо.

След закуска те взеха такси до летището, което се намираше до корабния пристан. Джейк остави принадлежностите си, както и чантата на Кали пред бараките и плати на шофьора.

Двамата седнаха на слънце на една пейка пред малката едноетажна ламаринена постройка. Беше топло и във въздуха се носеше острата миризма на керосин 37 37 радиокомпас — уред, който показва положението на самолета спрямо земните радиофарове , След малко той видя как двата Интрудъра проблясват на слънцето, далеч над входа на залива Субик.