Стивън Кунц - Полетът на Интрудър

Каубоя затвори люка към хангара и като запали цигара, я подаде на Джейк.

— Откога ръцете му са в това състояние? — чу той да пита Сами.

След двата часа, през който бе дишал единствено кислород, силният тютюнев дим направо изгаряше дробовете му. Огънчето стигна до филтъра и цигарата угасна. Той внимателно сложи фаса в джоба на ръкава си.

— Вече съм добре. — Изправи се и погледна съквартиранта си в очите. — Сгреших в тактическия избор. Трябваше да подходим от запад.

— Как би могъл да знаеш! — Сами сложи ръка върху рамото на Джейк. — Дръж се, Джейк! Дръж се!

Той кимна. Ще се опита. Но му беше все по-трудно, пък и се чувстваше така дяволски уморен...

Събуди се и погледна часовника: осем часа, но дали сутринта или вечерта? Чу, че Сами хърка в койката над него и реши, че трябва да е 8 вечерта, понеже иначе Сами би трябвало да е на дежурство. Остана да полежи още малко, опитвайки се да изблъска облаците забвение, обвили паметта му. Спомни си, че Лудият Джак му беше подал в бялата си длан едно голямо червено хапче. Беше глътнал приспивателното, без да чака да му донесат вода. Защо ли му е трябвало да бърза толкова? В ушите му отекваха шумовете на кораба; изведнъж в съзнанието му изникна картината на самолет, избухващ в огнено кълбо. Кори Форд и Боксмън — ето защо бе избързал да изпие хапчето!

От успокоителното сега го болеше глава. Протегна леко единия си крак и го спусна на пода. После и другия. Остана така, за да си почине. Накрая бавно надигна цялото си тяло и седна в леглото. Придвижи се със залитане до умивалника и намокри една хавлиена кърпа. Строполи се обратно върху койката и сложи студената тъкан върху челото си. Толкова пъти го беше правил преди — заради махмурлук.

Лежеше в тъмнината, опитвайки се да се възползва максимално от целебното въздействие на студената кърпа върху очите си, а в съзнанието му проблясваха спомени от полета от предната сутрин. След 15 минути вече беше напълно буден. Запрати кърпата към умивалника, преоблече се в униформата цвят каки, после взе летателния си костюм и затвори вратата след себе си.

Откри Дявол 502 — самолетът, с който беше летял предния ден — в ъгъла на хангара, където държаха машините със сериозни повреди или онези, които чакаха за резервни части. Дявол 502 беше прикован към хангара. По дяволите, скапаният компютър никога не беше работил както трябва! И все пак старото момиче се бе държало прилично и ги беше докарало двамата с Коул обратно живи и здрави.

Той се покачи върху една работна подпорка, облегната на задната част на фюзелажа и пристъпи към хоризонталния стабилизатор. Дупките в опашката бяха почти цял инч в диаметър и направо я бяха пробили. Бяха пет. Той надзърна през един от назъбените отвори и видя, че вътре също имаше повреди, а една от напречните метални подпори беше съвсем разкъсана.

Старши лейтенант Джо Уагнър, заместник по техническата част на ескадрилата, застана близо до носа на самолета. Джейк слезе и отиде при него.

— Направо ужас, а? — извика Уагнър. Пилотът кимна.

— Ти си истински късметлия, Графтън, истински късметлия! Дойдох да погледна пак тая развалина и да се почудя отново на дяволския ти късмет! Дай да те потъркам, дано и за мен да има малко!

Джейк изсумтя.

— Какъв късмет имам чак толкова, та ти е притрябвал така?

— Не бъди толкова сигурен. Виждаш ли тези дупки? Сигурно са от 14.5-мм оръдие! Един-два от снарядите няма начин да не са били с взрив в главите си. Но не са избухнали! Ето къде ти е бил късметът — ако бяха експлодирали, щеше да загубиш вертикалния си стабилизатор! А не знам дали това чудо щеше да иска да лети само с половин опашка! Снарядите са улучили единствената част от самолета, чието съпротивление е толкова малко, че детонаторите вътре в тях не са се строшили! Ела да ти покажа и нещо друго!

Заведе летеца до десния въздухозаборник и се отдръпна, за да му даде възможност да го огледа. По-голямата част от осовата аеродинамична наставка във въздухозаборника липсваше, а лопатките на компресора бяха силно изкривени и деформирани.

— Този снаряд е бил 37-милиметров, истинско чудо! Улучил е право в центъра на аеродинамичната наставка и я е разбил, а компресорът е всмукал парчетата от нея. За щастие ти си изключил двигателя веднага, в противен случай лопатките от компресора щяха да се разлетят, да разрежат фюзелажа и да минат през алуминия като нож през масло. А вътре лопатките сигурно щяха да попаднат в централния резервоар, горивото щеше да бъде всмукано от горещия двигател и самолетът щеше да избухне само след една хилядна от секундата. Но дори и да не бяха попаднали в резервоара, ако ти беше оставил двигателя да работи, той щеше да се откъсне от носещите възли, тъй като първите два лагера са били унищожени от снаряда. Джейк Графтън кимна с глава.