Стивън Кунц - Полетът на Интрудър

— В долината сме! — каза Коул.

Видя далекопровода секунди преди да я прекоси, само на сантиметри разстояние.

От едно дърво точно под носа му се разлетя ято птици. Джейк ги видя да се стрелват отдолу. Знаеше, че вихърът след бомбардировача му ще ги изблъска обратно надолу към дърветата.

Оръдия на пътя отпред. Проблясъци от стрелба. Като фотосветкавици — цяла редица дула. Интрудърите профучаха право към пътя и само след миг той вече бе останал зад тях.

Долината започна да се издига нагоре. Появиха се повече дървета. Въздействието на високата скорост взе да отслабва. Той несъзнателно бутна напред ръчките, после си спомни, че ги беше застопорил и ги погледна, за да се увери, че двигателите все още работят със същата мощност. Ще остарея и ще умра, преди някога да стигнем там, помисли си той.

След половин минута долината започна да се стеснява и самолетите извиха нагоре, следвайки релефа. Склоновете бяха покрити от гъста тропическа гора. Планинските върхове се издигаха високо-високо в облаците. Джейк погледна висотомера. Бяха на 1 700 фута над морското равнище.

Докато още беше в Щатите, Джейк Графтън с голямо удоволствие беше правил подобни тренировъчни полети над пусти места, където минималната законно допустима височина за летене беше 500 фута над земята. Още много млад и самоуверен, той често бе летял толкова ниско, колкото му позволяваха нервите — ей-така, само заради тръпката. В онези дни на военните самолети все още беше разрешено да летят според Правилата за визуални полети и той понякога се връщаше във въздушната база в Уидби Айлънд, като прекосяваше над Каскейд Рейндж на височина 200-300 фута над земята. Профучаваше с пълна тяга над скалистите долини и проходи, стрелваше се надолу между канарите, следвайки пътя на планинските потоци, докато те се влееха в реките, а реките — в Паджет Саунд. Тогава си беше задавал въпроса какво ли си мислеха туристите за този метален орел — дело на човешката ръка — който раздираше с рев тишината и изчезваше също толкова внезапно, както се бе и появил. Накрая властите бяха забранили тези нелегални полети. Сега обаче той бе доволен, че има опит в тези неща.

Долината заизвива на серпантини. Висотомерът отчиташе, че бързо набират височина. Целта не беше вече далеч.

— Армирай системата! — каза той по СПУ-то. Коул подготви бутона с лявата си ръка, после опипа поред останалите, за да се увери, че са в правилните позиции.

Пред себе си Джейк видя края на долината — един полегат склон, чийто връх се намираше малко под облачната покривка. Зелената гора под тях сякаш милваше машините, докато те фучаха над нея нагоре по хълма.

През мерника. Графтън насочи поглед към голия връх и проблясващите оръдия, подредени в редици върху него. Огнено бели трасиращи снаряди прошарваха въздушното пространство.

Няма да пропуснат! Не биха могли! Твърде близо сме. Джейк си представи как белите кълба се устремяват право към пилотската кабина, за да се стрелнат в последния момент встрани и да проблеснат отдясно, отляво или отгоре.

Няма да пропуснат да ни улучат. Не биха могли. Твърде близо сме! Прекосявайки над голото било, той хвърли поглед надолу. През малкото оставащи му секунди живот, в съзнанието му щяха да се запечатат откъслечните картини на проблясващите оръдия, мъжете, насочващи артилерийската стрелба, издигащите се облачета прах.

Погледна встрани към Кори Форд и Боксмън и видя, че самолетът им почти се бе изравнил с неговия и сега се намираше само на стотина фута разстояние. От корема на птицата се беше проточила огнена диря. После бомбардировачът избухна.

Превърна се в жълта огнена топка с бяла сърцевина. Тя се уголеми, забави скорост и изчезна назад. Джейк и Малкият Оги профучаха надолу към долината.

— Удариха Форд — каза Малкия по радиото.

— Ето пистата! — каза Коул.

Тясната долина беше прорязана с огнените дири от автоматичните оръжия. Облаците прах от откатите на оръдията — същински малки демони — се издигаха от двете страни на пистата като стражи, дошли направо от отвъдния свят. Като знаеше, че Малкия ще атакува отдясно, Джейк насочи самолета си надолу към дърветата от лявата страна на пистата. Изправи криле от крен и се спусна рязко надолу.

Буф!

Интрудърът получи съкрушителен удар. Погледът на пилота отскочи към контролното табло — оборотите на десния двигател падаха, температурата на газовете се покачваше. Той дръпна ръчката на умиращата машина, за да я изключи. Започна остър завой наляво, изкачвайки билото.