Стивън Кунц - Полетът на Интрудър

Една хилядна от секундата. Точно толкова време имаха Кори Форд и Боксмън. В един миг бяха там, а в следващия вече изчезнаха в голямо огнено кълбо.

Джо Уагнър отклони поглед встрани.

— Може причината да е бил снаряд, експлодирал в централния резервоар. А може и някой снаряд да е ударил една от бомбите и тя да е избухнала. Никога няма да разберем как точно е станало.

Те поговориха още малко, после Джейк остави Джо и се изкачи до палубата за полети. Запъти се към задната част, стигна до командната кула и се спусна в страничния проход. Отстрани, до туловището на огромния Шило, се бе залепил един кораб с амуниции. Джейк виждаше как мостикът на снабдителния плавателен съд се издига и пада с вълнението много по-рязко от носача. От по-малкия кораб към по-големия се прехвърляха смъртоносни оръжия. В пространството между двата съда бяха опънати жици — по тях се придвижваха бомбите, като понякога те се потапяха във вълните. Докато наблюдаваше цялата операция — вилките, които се клатеха насам-натам, моряците, насочили усилията си към тежките сандъци с бомби без детонатори — Джейк почувства, че това тук няма нищо общо с истинското хвърляне на същите тези бомби над набелязаните цели. Вдигна яката на якето си и се отдалечи.

От разписанието за полетите Джейк научи, че го очакват две дежурства като наблюдател на кулата след изгрев-слънце. Сега беше два след полунощ. Не му се спеше, беше неспокоен и затова се отправи към столовата, където изяде един хамбургер, докато помещението периодично се разтрисаше от страхотните удари на катапултите при носа, които изстрелваха първите самолети за деня. Щом совалките спираха с оглушителен грохот във водните спирачки, столовата се разтрисаше и посудата се раззвъняваше.

Джейк изпи бавно кафето си и изпуши една цигара, мислейки за летците, които катапултите изстрелваха в нощното небе. Когато излитанията приключиха, той удави фаса в остатъка от кафето и се запъти към залата за инструктаж, за да прегледа пощата си, надявайки се да е пристигнало писмо от Кали. Но тази вечер в пощенската му преградка имаше само официални съобщения. Той седна и се зарови в тях.

След няколко минути забеляза, че Новия тайничко го наблюдава от бюрото на дежурния офицер. Освен тях двамата, в стаята нямаше никой друг. Джейк не вдигна поглед от книжата. За какво ли мислеше Новия? Дали не беше ядосан на Графтън или пък на Форд и Бокс, че бяха имали нахалството да загинат по време на акция? Или се гневеше на себе си, сравнявайки се с пилотите, минаващи през залата за инструктаж? Някога Новия беше един от тях — тогава и той седеше в меките тапицирани столове, за да слуша инструкциите. И той, като тях, бе отварял шкафчето си и, посягайки към спасителната жилетка, противопретоварващия костюм и коланите, беше усещал миризмата на засъхнала пот. Заедно с нея в съзнанието му бе нахлувал спомена за преживяния по време на предишните полети ужас и страхът го бе сковавал още тогава, по време на приготовленията за поредното излитане. Срамуваше ли се от себе си заради решението си да се откаже? Ако е така, сигурно нямаше да се самообвинява дълго време! Щеше да намери начин да хвърли вината върху останалите — върху шкипера, системата, другите пилоти, жена си.

Телефонът на бюрото на дежурния офицер иззвъня и Новия сграбчи слушалката, както удавник се вкопчва в спасителното въже. Затвори и, без да маха ръка от слушалката, каза:

— Джейк, шкиперът иска да те види в каютата си.

Джейк бавно върна писмата в пощенската си кутия. На излизане хвърли поглед назад към Новия и видя, че, приведен над разписанието за полетите, той препрочита имената на онези мъже, сред които доскоро се беше срещало и неговото.

Графтън почука и получи изръмжаване в отговор. Влезе вътре и видя Татенцето, седнал на бюрото си, и Паркър Каубоя — на койката. И двамата гледаха сурово. Капитан Кампарели измери пилота с поглед от глава до пети и махна с ръка по посока на койката.

Кампарели запали цигара и прокара пръсти през късата си коса. Джейк чакаше. Шкиперът прехвърляше някакви документи. После той се завъртя на стола си и впи поглед в Графтън.

— Един убит навигатор, един взривен във въздуха самолет, а сега и това! — Той размаха листа в ръката си и се вторачи в летеца, все едно че беше някакъв обект, представляващ научен интерес за него. — Знаеш ли какво е това?

— Не, сър.

— Това е моят доклад до Седми Флот, размножен в достатъчно екземпляри, та да стигне за всички по етапен ред. Името ти е написано с черно навсякъде в него. Случайно да се сещаш какви пикантерии по твой адрес се съдържат вътре?