Стивън Кунц - Полетът на Интрудър

Тримата се срещнаха на 10 000 фута над кораба и Джейк пое водачеството. Кори Форд мина от лявата му страна, а Малкия Оги — от дясно. После Джейк даде знак с ръка на водените си да настроят предавателите си на тактическата честота на ескадрилата и пое нагоре.

— Номер две на приемане — Гласът на Малкия.

— Номер три също — това беше Кори.

— Включете кодиращите устройства.

Тримата направиха необходимото, за да може гласовете им да бъдат трансформирани в секретен код. За евентуалния подслушвач, който не разполагаше с кодиращо устройство, настроено на съответния код за деня, разговорът им щеше да звучи само като неразбираемо бръмчене.

— О’кей, момчета, тръгваме право натам! Пресичаме бреговата линия на север от Винх, откриваме долината, снижаваме под облаците и се спускаме над летището като Ангелите на смъртта. Някакви проблеми?

Никой не му отговори, така че Джейк продължи:

— Летището несъмнено има ориентация изток-запад, т.е. нагоре и надолу по долината. — Коул, който в момента разглеждаше снимките, изрази съгласието си, като вдигна палци нагоре. — Малък, ти взимаш летището отдясно, а Кори и аз — отляво. Пускате бомбите право върху дърветата отстрани. Няма начин да не са паркирали МиГ-овете под тях, за да могат да ги използват като прикритие. Обзалагам се, че са там! Но ако ги видите някъде на друго място, знаете какво да правите! Дотук ясно ли е?

Микрофоните прищракаха в отговор.

— Доколкото разбирам от картата, целта е разположена в долина, която извива наляво. От двете страни има високи планински вериги. Отдясно надморската височина достига повече от 6 200 фута. След като пикираме, Малък, ти оставаш сам. За по-сигурно искам да завиеш надясно от целта и да изчезнеш по най-добрия възможен начин. Може да се опитат да обстрелват с ракети някой от нас, докато се измъкваме, затова внимавайте някой да не се набие в гранитните „облаци“! Въпроси?

Въпроси нямаше. Превключиха на честотата на атаката.

— Мислиш ли, че ще ги изненадаме? — запита Джейк Тайгър.

Навигаторът поклати глава.

— Нито пък аз — изсумтя пилотът. — Имам неприятното подозрение, че се опитваме да измъкнем сиренцето от капана за мишки.

На практика можеха да избират между два възможни начина за нападение: да хвърлят бомбите отвисоко над планините или да минат ниско, под облаците. Но ако пуснеха Рокаите от прекалено голяма височина, контейнерите щяха да се отворят твърде рано и бомбите щяха да покрият ненужно голяма площ. Значи, всъщност нямаха избор! Джейк премисляше всичко това, следейки курса на автопилота към отправната точка на брега, на 20 мили от Винх, която Коул бе избрал. Щяха да приближат брега от югоизток. Той прекрати изкачването на височина 20 000 фута и огледа далечния хоризонт. От ляво смътно се очертаваше силуетът на сушата и облаците по върховете на планината, издигаща снага над равнината.

Джейк даде знак на останалите да включат пак кодиращото устройство.

— Дявол три, тъй като носиш многоцелеви бомби, ще трябва да се издигнеш достатъчно високо, за да армираш детонаторите. — Кори Форд прищрака с микрофона. — И гледай да не се забравиш дотолкова, че да се блъснеш в някой връх!

— Разбрано!

— След като хвърлиш товара, се вдигни над върховете и си плюй на петите! Не чакай никого!

— Прието!

— Боксмън, как ти е радара? — Като водач, Графтън бе загрижен за състоянието на останалите.

— Добре е, Джейк! Бонбонче!

— Може да се наложи да направиш S-образен завой или да намалиш малко, за да ме оставиш да те изпреваря, преди да си пуснеш бомбите. — Кори изщрака с микрофона си. Джейк искаше да се увери, че Форд няма да избърза и да освободи бомбите си така, че взривната вълна или самите оръжия да засегнат неговия самолет, който щеше да лети точно под този на Кори. Щеше да е достатъчно воденият му да се забави с една-две секунди.

Сети се и за още нещо,

— Тая дупка сигурно е силно защитена. Така че, ако някой го ударят и вземе, че бъде свален, да се оправя както може! Останалите да не вземат да чакат за парашутите или нещо такова! Измитате се колкото може по-бързо! — Микрофоните отново прещракаха в отговор.

Летяха в мълчание. Устата на Джейк беше така пресъхнала, че той отпи една голяма глътка от бутилката с вода. Подаде я и на Коул, който си свали маската, вдигна я до устните си, пи и му я върна обратно.

Графтън отпусна носа и тримува самолета, за да започне снижение. Всеки един от трите екипажа изчете контролната карта. Щом преминаха под 10 000 фута, на 15 мили от брега, Джейк докладва на летящия команден пункт, че изключва транспондера. Сега бяха сами. Свърза се с водените си и им нареди да разгърнат формацията още малко. Щом се отдалечиха един от друг на около стотина фута, Графтън насочи вниманието си към сушата отпред. Оризовите мочурища отразяваха лъчите на следобедното слънце.