Стивън Кунц - Полетът на Интрудър

— И какво казаха те?

Рюсик прелисти бележника си.

— В момента печелим време за действие на южновиетнамците — зачете той. — А дали си струва, ще зависи от това как те, южновиетнамците, ще го използват... Свободата е най-скъпото удобство на тая земя...

— Нищо няма да спечелиш, ако публикуваш това във вестника си, Рюсик! — подигра го Джейк. — Защо не си го запазиш за някоя реч за 4-ти юли?

Рюсик отново отпи от кафето.

— Питам се дали не може да ми разкажете за полета, при който е загинал вашия навигатор. — Той отново погледна в бележника. — Морган Макфърсън.

Значи кучият му син специално го беше дебнал!

— Ще ми разкажете ли? Не знаех за случая, когато ви интервюирах преди няколко дни.

Джейк продължи да се взира пред себе си с празен поглед.

— Слушайте, Графтън, имам право да съм тук и да ви задавам въпроси! И ако отказвате да ми сътрудничите, ще го спомена пред началниците ви! — Очите на Рюсик напомняха на Джейк за очите на мъртвите риби, които беше видял на сергиите по улиците на Хонконг. Пилотът се изправи. Сложи юмрук върху масата и се наведе към репортера.

— Не съм длъжен да разговарям с теб, мръсен кучи сине! И ако използваш името ми в историйките си, ще съдя и скапания ти вестник, и теб за посегателство над правото на личен живот!

Тонът му се повиши, но той не можеше да се овладее.

— Вестниците ви се продават по-добре, ако забъркате мастилото с малко кръв, нали?!

Джейк усети, че губи контрол над себе си и побърза да излезе.

Една безоблачна сутрин, точно когато Джейк Графтън затягаше коланите си в пилотската кабина, Паркър Каубоя прекоси тичешком палубата и дойде при него. Графтън и Коул Тайгър бяха минали инструктажа си за предстоящата акция — атака на един предполагаем склад за гориво — която трябваше да осъществят заедно с Големия и Малкия Оги, седящи в другата машина. Целта трябваше да бъде поразена с „Рокаите“ — шестнадесетте на брой бомби, с които разполагаше всеки от двата самолета. Боксмън и пилотът му, Кори Форд, се бяха качили в резервния самолет, натоварен с 16 бомби Тип 82, тежащи по 500 паунда всяка. Те щяха да излетят само, ако някой от другите два бомбардировача покажеше техническа неизправност преди излитането. Графтън наблюдаваше Паркър с лошо предчувствие. Полетът не се очертаваше като много лек.

Каубоя се изкачи по стълбата. — За теб има нова цел, Джейк! Забрави за склада за гориво!

— Той разгърна една карта и посочи някакъв грубо нарисуван с молив триъгълник. Джейк видя, че това е северновиетнамско летище.

— Какво има там?

— МиГ-ове — отвърна Паркър. — Един, два, а може и три. Приземили са се преди по-малко от два часа. Взе се решение да опитаме да ги изкараме извън строя, преди да са успели да излетят пак. Ти ще си водач. Ще изстреляме и резервния, така че ще сте трима. Инструктаж ще получите щом се съберете горе.

— Каубоя му подаде картата и няколко въздушни разузнавателни снимки на летището. Слезе едно стъпало надолу по стълбата, после спря и погледна Графтън. — Този път няма да е никак лесно! Летището е добре защитено.

— Кажи на другите, че ще се съберем на десет хиляди. Каубоя кимна и изчезна надолу по стълбата. Джейк и Тайгър разгледаха картата.

— Мамка му — промърмори Коул. — Скапаното летище е в Лаос!

Целта се намираше на 5-6 мили навътре в територията на Лаос, на отдалечената страна на прохода Бартелеми, който върху картата беше отбелязан като точка, с 3 937 фута надморска височина. Но как да подходят към целта? Ако първо летят чак до Хю, а после на запад към Лаос и накрая на север, към летището — как ли му беше името? — Нонг Хег, то полетът щеше да стане прекалено дълъг и лошите щяха да имат достатъчно време да ги засекат и да вдигнат тревога. А дори и ако само се върнеха по този маршрут, горивото можеше и да не им стигне точно накрая. Ако направо тръгнеха да прекосяват Северен Виетнам, противниковата зенитна отбрана щеше да ги обстрелва по пътя, но пък жълтите щяха да разполагат с много по-малко време да се подготвят за защита на летището. В случай, че онези МиГ-ове бяха сложени там просто за примамка, то колкото по-малко ни очакват, толкова по-добре!

Джейк Графтън се потърка по брадичката и впери поглед в развълнуваното море. Замисли се за зенитния обстрел и за летището в дъното на долината. Може би трябва да подходят направо към целта.

— Ти как мислиш, Тайгьр? Дали да не цепим направо?

— Точно така!

Стартьорът вдигна сигнал за запуск. Джейк подаде картата и снимките на навигатора и се зае с процедурата по старта. Когато дойде катапултното изстрелване, той беше прекалено ангажиран, за да може да му се наслади.