Стивън Кунц - Полетът на Интрудър

Джейк се ядоса на себе си за това, че допусна да се стресне и се концентрира върху танцуващия насам-натам празен правоъгълник, обозначаващ курса им и върху приличните на разтопен метал редици от зенитни снаряди.

— Остават около 30 секунди — каза Коул. — Захват!

Не виждаше нищо друго, освен ярка светлина пред себе си. Някъде там се намираше и електроцентралата. Така каза Коул.

— Дай ми точен захват, пиленце — прошепна навигаторът на радарния прицел и го включи на активен режим. Ако той успееше да захване електроцентралата, компютърът щеше да дешифрира цялата информация за местността. — Нямаме пълен захват. — Компютърът получаваше данни само за ъгъла на отклонение.

Джейк пикира 200 фута надолу, за да избегне редицата снаряди, минала точно над него. След пет секунди коригира позицията на лоста, за да си възвърне височината.

— Изправи! — промърмори сърдито Коул, притеснен от това, че всяко излишно движение на самолета караше стрелките на скоростомерите на навигационната система да започнат да скачат.

Маркерът за атака безмилостно се спускаше надолу. Щом излезе през долния край на дисплея. Джейк натисна с палец гашетката за пуск, като по този начин подсигури и ръчно автоматичния компютърен пуск.

За една пета от секундата четирите бомби полетяха надолу. Той зави остро наляво и вдигна самолета с двеста фута, за да избегне евентуалните парченца от бомбите, които можеха да го засегнат, в случай че някой от стабилизаторите на Снейкаите не се отвореше. Бомбите избухнаха зад ускоряващата се машина. Пилотът хвърли поглед назад точно навреме, за да види експлозиите, после обърна обратно глава.

А сега напред към Ханой!

Курсозадатчикът отскочи рязко вдясно.

— Остави го. Отказа. Заеми курс 2-0-5. — Коул прегледа данните. — От скапания компютър е. Ще трябва да проведем атаката без него.

Тайгър нанесе здрав ритник по електронния блок между краката си. Това бе един от номерата, които се научаваха от опит, въпреки че не бяха включени в правилника — сигурен начин да се приведе в изправност електромеханичния компютър, ротационен тип с въртящ барабан, произведен по технология от 1956 г. Но този път нито ритниците, нито проклятията свършиха работа. Коул се отказа от по-нататъшни опити и настрои на ръка стрелката на радара към зоната на атака, която беше определил още на кораба. Без компютър шансовете им да ударят Народното събрание силно намаляваха.

Джейк приведе в готовност бутоните за последните 8 бомби върху оръжейното табло. Реши да избере серийно, вместо залпово пускане, което значеше, че вместо да хвърли бомбите на два пъти по четири, щеше да ги освободи една по една. Така вероятността да удари целта поне с една от тях се увеличаваше, въпреки че пораженията щяха да бъдат по-малки. Коул кимна в съгласие. Летяха на югозапад със скорост 500 възела и Тайгър подаваше на пилота малки корекции в курса.

Профучаха над Бак Нин на височина 400 фута. Под тях се носеха оръдейни изстрели, а едрокалибрените трасиращи снаряди блестяха толкова ярко, преминавайки над самолета, че осветяваха вътрешността на пилотската кабина.

Джейк преглътна мъчително. Ханой щеше да е повече от добре защитен. Когато Коул обяви, че до целта остават още 10 мили, пилотът продължи да лети ниско, на височина 400 фута. Навигаторът съобщи, че остават още 8 мили и Графтън реши да изчака дистанцията да се скъси до 6 мили, преди да вдигне самолета по-високо. Очертанията на града се виждаха съвсем ясно на светлината на вражеския артилерийски огън.

— Шест мили.

Джейк дръпна лоста назад. Издигнаха се на 1500 фута, преди да засвети сигналната лампа, алармираща ги за намиращите се пред и зад тях „Файъркан“-ове. Той продължи изкачването още малко и на 2500 фута хоризонтира; на тази височина вече приземното ехо не можеше да му служи за прикритие. Забеляза, че видимостта бе по-добра, отколкото беше очаквал. Една голяма батарея от автоматични оръдия внезапно откри огън пред тях. За момент Графтън престана да следи корекциите в курса, които му подаваше Коул, и обърна самолета настрани, за да се промуши през една тясна пролука в огнената завеса. Трябва да им го признаеш на жълтите копеленца — наистина правят всичко по силите си! В следващия момент той отново изправи от крен, за да позволи на Коул да засече целта още веднъж.

— Имам захват. Още точно 5 мили.

Пилотът бутна лоста, за да заеме курса колкото е възможно по-бързо. Градът се разстилаше пред очите му — нереален на фона на отблясъците от трасиращите снаряди, които избликваха — все повече и повече — от всеки уличен ъгъл.