Стивън Кунц - Полетът на Интрудър

— Наляво... сега изправи! — Без компютъра, Коул трябваше да си служи само с радара, за да указва точния курс.

Червената река приличаше на черна змия, извила тяло през целия град.

— На косъм вляво. Задръж.

Антиракетната лампичка замига, придружена от звуковия предупредителен сигнал. Светещата точка върху апаратурата за електронно противодействие бе издължена и ярка — мощен сигнал, показващ наличието на вражески радар съвсем близо до тях. Пилотът впи поглед в мъглата натам, където указваше индикаторът — отпред и вдясно.

— Изправиии...

Летяха прекалено високо, за да използват прикритието на приземното ехо. Графтън се чувстваше напълно беззащитен. Натисна бутона за диполните отражатели с надеждата, че ярката фалшива мишена върху екрана на радарния оператор щеше да го заблуди.

Ето ги! Две ярки огнени кълба... в мъглата... Взираше се в тях като хипнотизирай, но все пак успя да отпусне носа надолу и, съвсем несъзнателно, да натисне бутона за диполните отражатели. Снижение минаваме 1500 фута, още надолу...

Първото огнено кълбо изскочи от мъглата, съвсем точно следвайки траекторията на снижаващия се самолет. Джейк дръпна силно лоста назад, ракетата се стрелна под корема на машината и избухна. Взривната вълна ги разтърси. Джейк започна да се изкачва и видя блясъка на втората ракета, която веднага промени посоката си, за да я съобрази с тази на самолета. Тя също се издигаше нагоре.

Той направи тоно 3000 фута, носът сочи надолу... 2000 фута, 4g...

— Обърни! Излез от пикиране! — гласът на Коул беше напрегнат, задъхан.

Пилотът изчака още един миг, дълъг сякаш цяла вечност, после блъсна лоста встрани и обърна самолета надясно. На височина 1000 фута, при ъгъл на снижение 15 градуса, ръката му теглеше здраво лоста. Ракетата ги отмина и избухна с влудяващ трясък, който отново разтърси Интрудъра. Нещо проби плексигласа и жилна Джейк в краката.

Намираха се на 400 фута.

— Стой тук долу! — заповяда Коул. — Завърти обратно в кръг и ми дай възможност да видя целта.

Пилотът се подчини. Навигаторът не се отделяше от радара.

— Задава се един хълм. Вдигни малко!

Изкачиха се на 1000 фута и радарният индикатор отново засвети. Пак диполните отражатели. Отново инфрачервеният капан, но този път Джейк само трепна леко.

— Дръж този курс — каза Коул.

Те се насочиха обратно на североизток. Графтън снижи до 500 фута. Огнената лава, която продължаваше да изригва над Ханой, се отразяваше в огледалото за задно виждане. За първи път Джейк си даде сметка колко силно бие сърцето му.

— Сега обърни обратно и ще пробваме пак — каза Коул. „При все, че вървя през долината...“

— 7 мили. Сега да се върнем горе и да видим дали този път ще успеем здраво да ги цапардосаме!

„Не ще се уплаша от злото...“

Пилотът се концентрира върху издигането; хоризонтира точно на височина 2500 фута.

— Целта е пред мен... дай по-вдясно... Добре!

От единия до другия край на хоризонта под тях се вдигаха трасиращи снаряди.

— Готови!

Един „Файъркан“ за управление на огъня успя да ги захване и в мъглата към тях се стрелнаха огромни бели кълба, по четири наведнъж.

— Дай наляво с 1 градус... Изправиии... Исусе Христе!

Снарядите префучаха отдолу и зад бомбардировача.

— Огън!

Бомбите полетяха надолу с глухо стенание. Точно в този момент отдясно се вдигна една ракета „земя-въздух“. Пилотът задържа същия курс, наблюдавайки как тя набира височина, без да променя траекторията си — пътят ѝ щеше да засече курса на самолета. Под тях бомбите се взривиха. Предупредителната лампичка за вражеска ракета мигаше върху таблото с приборите.

Джейк рязко отпусна носа и зави надясно, за да се отдалечи от вражеския радар за управление на огъня, като в същото време пресече пътя на ракетата и натисна бутона за отражателите. Но тя бързо ги последва по петите. Джейк изпсува под нос и пикира до 100 фута. Стрелката на радарния висотомер подскочи бясно — вече се носеха над покривите. Пилотът забеляза, че светлинното петно върху екрана на апаратурата за електронно противодействие се бе уголемило и издължило и промърмори:

— Минаваме точно над този радар!

— Диполните отражатели свършиха — докладва Коул.

— Братче, какъв купон настава сега!

Ракетата се появяваше ту на 11, ту на 10.30 часа спрямо тях. Джейк изправи от крен. Огънят от дулата на зенитните оръдия образуваше изкуствен хоризонт, който се намираше почти в една равнина с тях. Бяха прекалено ниско.

Ракетата промени курса си и се насочи надолу.