Стивън Кунц - Полетът на Интрудър

— Викат те горе, в кабинета на командира на авиоотряда, Графтън. Някакъв репортер иска да те интервюира. — Подигравателно ухилен, Боксман — който беше дежурен — предаде съобщението на Джейк. — Изпратен е от местния вестник във вашия град. Ще те изкарат на първа страница, под заглавието и снимката на някоя сто и две годишна дама.

— Бокс, майка ти никога ли не ти е казвала какво си копеле?

— Сериозно, някакъв репортер иска да те види. И то сега, Джейк!

Със смесени чувства Графтън се запъти към кабинета на командира на авиоотряда. Това, че името му щеше да се появи във вестниците гъделичкаше тщеславието му, но същевременно той добре разбираше колко лесно би могъл да се изложи.

Щом влезе в кабинета, началник-щабът на авиоотряда, подполковник Сиймор Джей, го покани с жест да се приближи до масата, където, освен него седеше и един брадат мъж, облечен в костюм с цвят каки, без нашивки или табелка с името. Цивилен.

— Графтън, това е Лес Рюсик, репортер, иска да те интервюира.

Пилотът пристъпи напред и стисна протегнатата ръка на Рюсик.

— Защо мен? — запита Джейк.

Ъгълчетата на устата на Джей леко се извиха надолу. Това му беше навик.

— Аз те избрах, Желязна ръка — каза той, сякаш това изчерпваше въпроса и би било по-умно от страна на Графтън да не се интересува повече.

— Надявам се, нямате нищо против да говоря с вас — усмихна се Рюсик.

— Не, разбира се. — Той му каза пълното си име, както и къде е роден, а Рюсик старателно записваше всичко с главни букви.

— Помолих командира тук да ви интервюирам. Нали вие сте един от пилотите, участвали в атаката днес следобед? Как мина?

Джейк се обърка. Какво можеше да каже, така че да излезе неутрално? Е, щом жълтите знаеха за атаката, защо и всички американци да не научат?

— Нямахме съществени проблеми — каза той и добави: — А защо поискахте да говорите точно с мен?

Рюсик го погледна с честни и искрени очи.

— Наскоро говорих с един от изтребителите, Файтинг Джо Брег. Той ми каза, че вие сте сред най-добрите пилоти на кораба. Всъщност, той се изрази по-нецензурно. Каза, че сте печено навито копеле. Като пилот Графтън е печено навито копеле — така каза.

Джейк леко се изчерви и сви рамене. Джо Брег несъмнено си е мислил, че му прави услуга, като съобщава това на репортера. Рюсик погледна записките си.

— Джейкъб Лий Графтън. От щата Вирджиния. Някаква връзка със семейство Лий?

— Не, кръстили са ме на дядо ми, който пък е бил кръстен на Робърт Е. Лий. Нямаме роднински връзки с него. Аз лично винаги съм смятал, че първоизточникът е бил предател, но репутацията му във Вирджиния беше твърде голяма.

— Баща ви военен ли е?

Каква беше връзката между баща му и бомбардирвките във Виетнам?

— Не, фермер е. През Втората световна война е управлявал танк за генерал Патън, но оттогава насам е фермер.

— Вие и своята работа ли възприемате по този начин — нима летите за адмирала или за Ричард Никсън?

Джейк хвърли поглед към Джей, който се беше вторачил в кафеника в ъгъла, като че това беше най-интересното нещо, осмислило деня му.

— Смятам, че работата ми е да летя за чичо Сам.

Рюсик се ухили и Джейк забеляза, че от ноздрите му се подават по три-четири черни косъма.

— Какво изпитва човек, който рискува живота си в битка, при положение, че войната почти приключи?

— Така ли?

— Така казва Кисинджър.

— Това не ми е известно. Между моята работа и дипломатическите коридори има доста голяма разлика.

— Разкажете ми за полета днес.

— Е, няма нещо кой знае какво за разказване. Тръгнахме, времето се скапа, по нас стреляха много, но въпреки облаците някои от нашите пуснаха бомбите и се върнахме на кораба без загуби.

По лицето на Рюсик побягна следа от разочарование.

— Но сте ударили електроцентралата, нали? — Явно така му беше предал Джей накратко.

— Бомбардирахме я.

— Но улучихте ли я?

— Аз лично не погледнах назад. Кой знае?

— Но, лейтенант, сигурно все пак имате представа — настоя репортерът.

— Вижте, Лес, сега ще ви обясня какво всъщност представляваше атаката. Зенитната артилерия пукаше яко. Хвърчаха ракети и аз имах доста работа. След като пуснах бомбите, си подвих опашката и духнах от тоя ад с пълната мощност на два двигателя и една молитва.

Рюсик спря, после продължи със записките.

— Знаете ли, Графтън, аз летях на Ф-86 в Корея. За ВВС-то.

— Е, значи сте добре подготвен за работата си.

— Зная какво представляваше една атака тогава. Какво представлява една атака сега, над Северен Виетнам?