Стивън Кунц - Полетът на Интрудър

— По дяволите — изкрещя той на Върджил Коул. — Успяхме! — стовари дясната си ръка върху рамото на навигатора си, докато с лявата енергично движеше лоста за управление напред-назад. Забеляза експлозии от едрокалибрени оръдия, които вероятно се намираха около Хайфонг, но лъкатушеше и въртеше самолета с лекотата на кон, който маха с опашка. Бяха неуязвими.

Вече в безопасност над океана, Джейк и Коул освободиха кислородните маски от една страна и ги оставиха да се полюшват от шлемовете. Графтън се ухили на навигатора си и онзи направи каквото можеше, за да му се ухили в отговор — не твърде успешно.

— Извикай Ред Краун — предложи Джейк, — и им кажи да очакват прелитане на малка височина.

Навигаторът набра честотата и се обади. Щом видя миноносеца за ранно предупреждение отпред, пилотът дръпна ръчките за двигателите и отвори въздушните спирачки. Намали до двеста и петдесет възела и спусна закрилките и колесника. Задържа самолета на скорост сто и петдесет и се спусна към водната повърхност.

Миноносецът се клатушкаше и пореше развълнуваното море, над носа му се вдигаха пръски. Джейк премина на петдесет фута от дясната страна, а Коул махна на моряците, които бяха наизскачали от отворените люкове само по тениски.

Пилотът прибра колесника и задкрилките и се заизкачва. Щом излязоха над облаците, отново видяха слънцето.

Джейк Графтън дръпна силно от почти допушената цигара и от фаса ѝ запали нова, която извади от измачкан пакет в един от джобовете на противопретоварващия костюм. Облегна се назад върху стола и намести каишките за бедрените колани така, че да не притискат тестисите му. Заслуша се в думите на останалите, събрани в залата за инструктаж.

— Ама че каша. — Командирът на авиоотряда палеше пура. — Атаката отиде по дяволите щом засвяткаха ракетите.

Един пилот на А-7 вдигна поглед от бланката за разбор на действията, която попълваше в момента.

— Времето беше толкова скапано, че нямаше да можем да преценим точно къде да пуснем бомбите, даже жълтите да не бяха пукнали и един патрон.

Командирът поклати глава. Имаше уморен вид. След малко трябваше да докладва на адмирала.

— Така или иначе, трябваше да свършим тая шибана работа наведнъж, иначе никога нямаше да можем — било то при хубаво, или при лошо време. И всичките тия бомби... Всичкото гориво, целия зор... Направо пропиляно. Не стига това, че един самолет ще остане в хангара три-четири седмици заради бойни поражения. — Той изгледа спец-офицерите, облечени в своите изгладени каки-униформи.

— Никой, по дяволите, ли не улучи целта?

— Напротив, сър — отговори Ейб Стайгър. — Графтън, ей там, е хвърлил бомбите визуално, а един от другите А-6 ги е пуснал по прибори.

Командирът се завъртя към Джейк.

— Удари ли нещо?

— Не зная, сър. Нямах възможност да се обърна и да погледна. Бързах да се омета оттам. — Облакът, обградил тунела, докато излизаха от пикиране беше попречил на всякаква видимост. Командирът се обърна към старши спеца с чин старши лейтенант.

— Искам да видя снимките от Виджилънт веднага, щом ги проявите. Ще бъда на мостика. Обадете ми се.

RA-5C Виджилънт, самолетът-разузнавач, беше прелетял ниско над целта няколко минути след указаното за бомбардиране време, за да заснеме резултата. Старши лейтенантът кимна и командирът излезе от залата, пуфкайки пурата си, без да му пука кой ще го види, че пуши по коридорите.

Гръфтън и Коул вдигнаха торбите с пилотските си шлемове и закрачиха навън. В коридора срещнаха Новия, запътил се на отчет. Той каза, че е загубил от очи Графтън след прекратяването на груповата атака поради повреда в системите и че след това е опитал самостоятелно да пусне бомбите по прибори, но не е успял заради отказ в радара. Джейк измърмори нещо в съчувствие. Новия не изглеждаше много изтощен след първия си боен полет.

— Занапред трябва да опиташ да летиш винаги до водача — посъветва го Джейк — Воденият трябва да стои залепен отзад като воня след лайно.

Графтън знаеше, че професионалното самочувствие на Новия като пилот зависеше от оценката на по-опитните летци. Потупа момчето по рамото.

— Добре се справи — каза той.

Благодарствена усмивка се изписа по ангелското лице на младия авиатор,

В гардеробната, докато прибираха пилотските си костюми Коул каза:

— Ти май вече ще си с мен.

— К’во искаш да кажеш?

— Ако се беше оказал глезльо, щях да поискам да ми сменят пилота. Но ти ставаш.